Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Лимузината спря до бордюра, шофьорът изскочи и отвори вратичката откъм страната на Хоно. В ръката му се поклащаше тънко дипломатическо куфарче. Без да показва признаци на изненада, новата Хоно го пое и бавно стъпи на тротоара.

— Какво има вътре? — попита тя, но вече знаеше отговора, сякаш долетял до слуха й заедно с тихия шепот на Фукуда: „Всичко, което искаш…“

— Ще остана тук, докато въпросът бъде решен — обади се от вътрешността на колата Големия Езо.

Хоно пое по моста, без да поглежда назад. Преди векове от Нихонбаши е започвал главният път Токайдо, свързващ столицата (тогава наричана Едо) с Киото. В съзнанието й изплува спомен от детството — стои захласната пред великолепна дърворезба от Хирошиге, изобразяваща именно Нихонбаши. Може би точно тогава, погълната от неземната красота на шедьовъра, тя беше започнала да обича Токио…

Часът беше точно осем. Гийн вече беше под арката, маркираща средата на моста. Зад гърба му се простираше центърът на Токио в цялото си великолепие — блестящ и загадъчен като самия живот…

Той я видя и лицето му пребледня. Обърна се с намерението да побегне, после алчността в душата му надделя и краката му се заковаха на място.

— Защо искаше да избягаш? — попита Хоно. — Защо открадна дневниците?

— Едва ли ще ме разбереш — забързано отвърна Гийн. — Трябваха ми пари, много ми трябваха…

— Можеше да ми поискаш — подхвърли Хоно.

— Не ставай смешна! — изсмя се той. — Трябват ми много повече, отколкото би могла да предложиш.

— От къде знаеш колко мога да предложа? — попита тя. — Трябваше да си поискаш.

Гийн сведе глава, на лицето му се появи напрегната усмивка.

— Права си — въздъхна той. — Едва сега си давам сметка, че наистина трябваше да ти поискам… Но бях изпаднал в шок от появата ти, чувствата ми се оказаха непокътнати… Исках всичко да бъде както преди, без значение, че вече си омъжена. Исках теб, Хоно… Затова имах нужда от пари. Трябва да се оправя с текущите неща, после вече всичко ще бъде наред…

— Продължаваш да играеш комар — установи Хоно, без да показва, че е чула тирадата му.

— Не! Нали ти казах, че…

— Защо ме лъжеш?

— Кълна се, че…

— Винаги си ме лъгал!

— Хоно, какво ти става?

— Нищо — отвърна тя и вдигна празното куфарче. — Ето парите, които ще оправят текущите ти неща…

Гийн колебливо кимна, в ръката му се появи лист хартия.

— Информацията в дневниците е смайваща — промърмори той и й подаде хартията. — Просто не мога да повярвам, че е истинска. Но не може да бъде другояче, тъй като всичко е подложено на проверка от няколко независими източника. Ето виж: време и място на срещите, точната сума на прехвърлените средства. В тези дневници се съдържа цялата сложна мрежа на подкупи, измами и корупция, върху която се гради политиката на правителството…

— Сигурен ли си?

Усмивката на Гийн се разшири. Стори му се, че ще успее да спечели, въпреки странното поведение на Хоно.

— Това ще остане тайна за теб, докато не получа цялата сума — отвърна той. — Едва тогава ще ти предам ключа за шифъра.

— Искам го веднага.

— А?

— Искам както шифъра, така и всичко разшифровано до този момент! — отсече Хоно, сграбчи яката му и го дръпна с такава сила, че чак зъбите му изтракаха. — Ще ми предадеш всичко още сега, като наказание за лъжите и кражбите си!

— Ти си луда — задъхано извика Гийн. — Напълно откачена! Аз съм уговорил условията на сделката предварително!

— Или ще ми кажеш това, което искам да зная, или ще те ликвидирам! — изръмжа Хоно. — Тук, пред очите на всички! За назидание на крадците и измамниците!

— Но аз не…

— Край на всичките ти пороци! — отсече Хоно и заби пръст в слънчевия му сплит. Лицето му се разкриви от болка, тялото му се сви, от устата му протекоха лиги.

— Причинил си болка на прекалено много хора! — просъска Хоно и му нанесе нов удар. Очите на Гийн сякаш щяха да изскочат от орбитите си. — Една от тях съм и аз, малката Хоно, която се кълнеш, че обичаш… Именно аз ще сложа край на всичко!

Показалецът й се присви и отново потъна в плътта му, този път насочен право в сърцето.

— Ще сложа край и на твоите мъки, тъй като ти очевидно не можеш да се справиш сам… Вместо да действаш като мъж, ти затъваш все по-дълбоко в измами и самозаблуждения.

Придърпа го толкова близо до себе си, че чуваше как пърха сърцето му. Пипалата на „ва“ се разгънаха като стоманена мрежа, в душата й нахлу триумф. Отново си спомни за Фукуда и преобразяването. Дали воинският дух вече доминира в душата й? Не, още не… Но скоро и това ще стане.