Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Твоят университетски професор е жив и здрав, госпожо Канзей — засмя се Езо и леко сви рамене. — Не може и да бъде другояче, тъй като никой с нищо не го е заплашвал…

— Не разбирам…

Слънцето изгря, първите му лъчи блеснаха в остъклените фасади на гигантските административни сгради в центъра на Шинжуку. Знак за нощните хищници да се прибират по дупките си, да спят в очакване на мрака… В съзнанието й изплува споменът за изкривения японски кедър в онази градинка, за болезнения контраст между уродливото му стебло и геометричното съвършенство на модерния градски център. Изведнъж й се прииска да бъде там, да попие страданието на безмълвното дърво, да го съживи чрез собственото си страдание…

— Твоят приятел Гийн е умно момче — поклати глава Големия Езо. — Сам е организирал отвличането си…

Вероятно беше направил поръчката още преди пристигането на Хоно, тъй като на масата се появи закуска в американски стил: портокалов сок, яйца с бекон, царевични пръчици и черно кафе. Хоно никога не беше виждала толкова храна на закуска, но сега изведнъж усети вълчи глад.

Би трябвало да е изненадана от съобщението на Големия Езо, но на практика не се чувстваше така. Веднъж извикан на живот, воинският дух очевидно встъпваше в правата си.

— Гийн е прибягнал до номера с отвличането просто за да не му висиш на главата — поясни Големия Езо. — Появи се отново едва след като е направил плановете си и е взел всички мерки за тяхното практическо осъществяване… Появи се тук, в центъра на моя свят… Това не му е било трудно, тъй като той винаги е бил сред редовните посетители…

Големия Езо прекъсна обясненията си и й хвърли един любопитен поглед:

— Виждам, че не си особено учудена, госпожо Канзей. Нали Гийн ти се беше заклел, че е зарязал комара и е обърнал гръб на миналото си?

— Наистина го стори — кимна Хоно. — Но така постъпваше и баща ми. Не помня колко пъти се е клел на майка ми в абсолютно същото…

— Преди няколко дни беше доста по-склонна да повярваш на приятеля си…

Хоно се замисли. Преди няколко дни. Наистина беше така, но сега й се струваше, че оттогава е изминал един цял живот… Вдигна глава и впи поглед в очите на Големия Езо:

— Сега иска да ни продаде дневниците, нали?

— И да, и не — въздъхна оябунът. — Според мен той изпитва остра нужда от пари. Задлъжнял е във всичките ми игрални домове… Но е твърде умен, за да се раздели с дневниците ей така, на един път… Успял е да разшифрова кода на Саката, на това се дължи и забавянето му… Сега вече знае съдържанието на дневниците и правилно е преценил, че то е прекалено ценно, за да го изпусне…

— Какво възнамерява да прави?

— Можеш да се сетиш и сама — въздъхна Големия Езо. — Не е толкова трудно.

Хоно се замисли само за миг.

— Иска да смуче пари от нас — отсече тя. — Като в замяна ни предлага информация на парче.

— Като всички аматьори, и Гийн си въобразява, че може да надхитри професионалистите — въздъхна Големия Езо. — Защо иначе би рискувал да се появява всяка нощ в моите игрални заведения? Сега ми е определил среща точно в осем сутринта. Трябва да се видим в средата на моста Нихонбаши. Аз ще му занеса пари, а той ще ми, даде една разшифрована страница от дневниците. Едва след като се уверя, че информацията си струва парите, той ще ми даде адреса, на който държи самите дневници, съответно разшифровани… Разбира се, дневниците няма да са там, ще започне доенето…

— Но това е безкрайно опасно за него!

— Именно — кимна Големия Езо. — Само че той дори не го подозира… Иска да преговаря с мен, защото ме познава. Или поне си мисли, че ме познава… На практика е на ръба, всеки момент може да падне в пропастта — помълча малко, после добави: — Работата е там, че Гийн разчита на теб, госпожо Канзей… Ти си главният му коз.

— Едно време си го обичала — започна Големия Езо с тон, с който майките разказват на децата си фантастични приказки. — Но днес воинският дух ти показва, че си обичала не Гийн, а представата, която си си изградила за него. Представа, съдържаща собствените ти нужди и желания… Вероятно същата, която те е накарала да се омъжиш за Ейкичи Канзей… Но и в двата случая тази представа няма нищо общо с действителността…

Бяха в лимузината на Големия Езо и пътуваха към Нихонбаши. Градът зад стъклата изглеждаше така, сякаш се пробуждаше от тежък махмурлук.

— Какво възнамеряваш да правиш? — попита Хоно.

— Аз ли? — учудено я погледна Езо. — Абсолютно нищо!