Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Лекцията направи дълбоко впечатление на Ръсел, Бърнард Годуин — също. Години по-късно разбра, че появата му в университета е имала точно определена цел — да търси нови сътрудници на „Алеята“. Това не промени мнението му за този човек, той продължаваше да се възхищава на ума му.

Годуин беше проучил миналото на Ръсел с педантично внимание. Знаеше, че гениалната му способност да борави с цифри и факти го беше превърнала в чужденец дори за семейството му. Както обикновено става при гениалните деца, родителите му изпитваха страх от него, а брат му се чувстваше глупав.

— Ние с теб сме от породата на самотниците — каза му Бърнард. — Хора, които са в състояние да проникнат в абстрактното, да оценят по достойнство всяка вярна концепция, всеки идеал…

— Дори справедливостта? — беше попитал Ръсел.

Бърнард Годуин се разсмя и прегърна през рамото младия Ръсел Слейд.

— Точно така — кимна той.

Сега, настанил се удобно в самолета на контрабандистите, той отново чу тихите, омайни и невероятно убедителни слова на Годуин. Каква огромна власт, Господи! В онези години Ръсел беше убеден, че контактът с Годуин може да се сравни единствено с някаква фантастична, абсолютно немислима за обикновените хора пътека, водеща директно към Бога. Но оттогава насам изтече доста вода, много неща се промениха…

Слънцето изскочи иззад облаците, лъчите му бързо затоплиха пилотската кабина. Тори разчупи блокче шоколад и го разпредели по равно. Естильо беше поел функциите на радист. Надянал слушалките, той внимателно следеше въздушния трафик, от време на време подхвърляше по някоя дума в микрофона.

— Забрави ли, че именно бандитите на Круз ни подгониха още от летището? — попита Тори, обръщайки се към Ръсел.

— Но пак той ни отпусна един от своите хеликоптери, нали? — контрира Ръсел. — Как иначе щяхме да стигнем до liano negro?

— Исусе! — промърмори Естильо.

— Ами тогава да го разцелуваме, като се видим! — подхвърли Тори. — Мисля, че оценката ти за ситуацията е погрешна. Аз дадох думата си на Соня и възнамерявам да я удържа!

— Нищо подобно няма да сториш! — гневно повиши тон Ръсел. — Вече допусна една грешка и това е достатъчно. Проклет да бъда, ако ти позволя да допуснеш и втора! Кой ти разреши да даваш обещания на онази жена? Очевидно си го сторила под натиска на емоциите… Сега обаче аз ти заповядвам да забравиш всякакви емоции! По време на акция те могат да донесат единствено вреда! Край на неподчинението, Тори! До тук!

— Глупости! — ядосано го изгледа тя. — След като отказваш да ми помогнеш, ние двамата с Естильо ще…

— Забрави го! — прекъсна я със заповеден тон Ръсел. — Имаш договор с „Алеята“ и трябва да се подчиниш. Връщаме се обратно в цивилизацията, а там моята дума е закон!

Естильо вдигна глава и мрачно го изгледа.

— Сеньор Слейд — тежко въздъхна той. — Дълбоко се заблуждаваш, ако мислиш, че цивилизацията има нещо общо с Картечния град!

Думите на Естильо се оказаха пророчески. На пистата на Меделин ги очакваше лично Круз, заобиколен от своите сикариос. Дулата на поне дузина картечни пистолета МАК-10 застрашително се насочиха към самолета.

Круз даде знак на подвижната стълба още преди да се укротят витлата на „Туин Отър“-а и бързо започна да се качва по нея. Тори отвори вратата да го посрещне. Въоръжените хлапаци се пръснаха в товарния отсек и започнаха да го претърсват. Круз мълчеше и чакаше.

— Няма ли кокаин? — процеди най-сетне той, доловил поклащането на глава от страна на лейтенанта си. В ръцете му се озова пластмасовото пликче с металните сачми.

— Не бяхме там за кокаин — отвърна Ръсел, умишлено отбягвайки да гледа пликчето в ръката на барона.

— А открихте ли кой командва онзи цех?

— Не. Бяхме посрещнати доста грубо…

— Значи за нищо не ставате! — ухили се Круз и подхвърли пакетчето върху дланта си. — Но виждам, че все пак не се връщате с празни ръце…

— Имаш предвид самолета ли? — направи се на ударен Ръсел.

Тясната кабина прокънтя от подигравателния смях на Круз.

— Това трябва да е ценно за вас — подхвърли пакетчето той. — Но в живота е така — всяко нещо си има цена… Например информацията. Докато ви нямаше, до мен достигна известно количество от нея… По всичко личи, че Соня е била любовница на Рубен Орола — копелето, което пречуках миналата година… Интересно, нали? За Соня това е било много вълнуващо! За съжаление тя вече не е сред нас, за да го потвърди лично… Стана жертва на трагичен инцидент… Тръгнала да се разхожда не където трябва и някой я застрелял… Глупаво момиче! Колко пъти я предупреждавах…