Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Добре ли си? — извика Тори.

— Отлично, тореро! — ухили се Естильо и разтърси яката на Круз. Очевидно имаше предвид геройската й постъпка на арената.

— Какво става тук, по дяволите? — пожела да узнае Ръсел.

Естильо се обърна към един от въоръжените мъже и кратко нареди:

— Претърсете ги! Внимавайте с жената, пълна е с номера! — После очите му бавно се върнаха върху лицето на Ръсел. — Позволих си да внеса допълнителна сигурност в края на нашата малка авантюра… За целта по време на полета осъществих кратък радиосеанс с моите хора…

— С твоите хора? — изненадано го погледна Ръсел. — Кой си ти, да те вземат мътните?

— Приятел на Тори и това ти е достатъчно — отсече Естильо.

— Някога това ми стигаше — намеси се Тори, пристъпила към тях. — Но сега искам да зная повече, Естильо!

— Сигурна ли си, скъпа? На практика нищо не се е променило, особено между нас двамата…

В очите му светеше предишната нежност, но зад нея помръдваше нещо непознато и страшно. Тори усети как коремът й се свива в мрачно предчувствие. В очите на Естильо имаше страх и едва доловимо отчуждение. Тя инстинктивно почувства, че отношенията помежду им никога вече няма да са същите…

— Добре — кимна с лека въздишка Естильо. — Ще изпълня желанието ти… Цехът за производство на кокаин в liano negro е мой…

— Твой?! — почти се задави от смайване Тори.

Естильо се засмя.

— Не ти ли направи впечатление, че онзи „Туин Отър“ беше зареден с гориво в най-удобния момент? — попита той. — На твое място непременно бих забелязал това… — усмивката му се разшири. — Съвсем като във филм с Джеймс Бонд, нали?

— Не ти вярвам!

— Аз обаче му вярвам — намеси се Ръсел. — Бягството ни от онзи обект беше подозрително лесно…

Естильо не му обърна внимание, очите му продължаваха да фиксират Тори.

— Близостта между хората понякога прави тези номера, скъпа… — промълви той. — Мисля, че дълбоко в душата си ти не си толкова изненадана… Предварително беше информирана, че моят бизнес не е от напълно законните, нали?

— Но кокаин…

— Спомагателна операция, скъпа — усмихна се Естильо. — Нима забравяш за меката опаковка? Нямах намерение да ти разкривам това, но тази свиня Круз си пъха носа дето не му е работа… Защо му трябваше да прибира сачмите от хафний? Наложи се да взема мерки… Не бих позволил да ви убият заради шепа метал…

— Значи се занимаваш с контрабанда на хафний — изгледа го продължително Ръсел.

— Браво, сеньор Слейд — иронично се усмихна Естильо. — Много проницателно откритие! Наистина изнасям тези метални сачми. Японците ги купуват от мой концерн в Западна Германия. Аз ги прехвърлям тук, а те имат грижата да ги мушнат в някоя пратка с кокаин…

— И не знаеш за какво им е самият кокаин, така ли? — подхвърли Тори. — Защото са създали супер наркотик, който убива в рамките на няколко месеца.

— Наистина? — учудено я изгледа Естильо, после поклати глава: — Ти ме познаваш, Тори. Аз съм бизнесмен. Мотивирам се от печалбата, идеологията и политиката не ме интересуват. Мислех, че си сигурна в това…

Най-ужасното беше, че наистина бе така. Тори прекрасно знаеше какъв е Естильо, докъде може да стигне. Бяха приятели. Това не беше особено ласкаво за нея самата…

— Хафният се използва при ядрените реактори, нали? — попита Ръсел. — За тяхното спиране, доколкото зная…

— Аз продавам хафний — уточни Естильо. — Не зная за какво се използва.

— А на кого го продаваш? — попита Тори. — На коя японска компания? Казвай, копеле!

— Искам да зная и нещо друго — добави Ръсел. — Ти ли поръча убийството на Ариел Соларес?

— Ариел беше мой приятел! — натъртено рече Естильо. — И все още страдам от смъртта му! — думите му прозвучаха така, сякаш Ръсел му беше нанесъл страшна обида.

— Тогава кой го уби? — попита Ръсел.

— Знаеш ли, би трябвало да ви убия и двамата — изръмжа аржентинецът. — Това е най-логичният ход. Бизнесменът в душата ми настоява да ви отстраня, преди да сте направили нови поразии… — очите му се преместиха върху лицето на Тори. — Но ти си моето котенце, никога не бих ти сторил зло…

— Нищо не разбирам — тръсна глава тя. — Поведението ти е отвратително! Готов си да продаваш и купуваш какво ли не, само в името на печалбата, без да мислиш за последиците!

— Прости ми.

— Никога!

— Аз пък ти прощавам, котенце — тъжно я изгледа Естильо. — И в това се крие разликата между нас. Аз те приемам такава, каквато си… С доброто и лошото. Никога не си имала приятел като мен… Не го съзнаваш, разбира се — сви рамене и се обърна към хората си: — На летището ги чака частният им самолет. Изпратете ги до там, погрижете се да нямат проблеми с митницата и емиграционните служби — извърна се към Тори и добави: — Когато пристигнеш в Япония, иди да се видиш с Хитасура — твоя приятел якудза…