Харлан Коубън - Господари на нощта

Онази вечер бях видял някакъв мъж да се спотайва около къщата на семейство Милър.

Както казах, полицията и журналистите пренебрегнаха този факт — в края на краищата аз съм заинтересован да оправдая брат си — но той е важен, за да се разбере нашата вяра. В крайна сметка нашето семейство имаше избор. Можехме да приемем, че брат ми е убил безпричинно една красива млада жена, че след това единайсет години е живял в нелегалност без източник на приходи (и това — не забравяйте — въпреки всички усилия на полицията и непрестанния шум из медиите) — или пък можехме да вярваме, че двамата с Джули Милър са се любили съвсем доброволно (откъдето идват повечето косвени доказателства) и че някой неизвестен, свързан с опасността, от която се боеше Кен, може би същият, когото бях зърнал онази вечер край къщата на Кодингтън Терас, е нагласил уликите срещу него и се е погрижил трупът му да не бъде открит.

Не казвам, че теорията ни обясняваше всичко. Но ние познавахме Кен. Той не бе сторил онова, в което го обвиняваха. Какво друго оставаше?

Някои хора приемаха семейната ни теория, но повечето бяха откачили на тема „конспирация“. Такива хора охотно вярват, че Елвис и Джими Хендрикс си живеят живота нейде на островите Фиджи. По телевизията споменаваха за нашия вариант, но с такива физиономии, сякаш бяха готови да се разкикотят всеки момент. С времето почнах все по-рядко да защитавам Кен. Колкото и егоистично да звучи, исках да живея. Исках кариера. Не желаех да бъда брат на прочут издирван убиец.

Сигурен съм, че в „Ковенант Хаус“ ме наеха с известни съмнения. Кой би ги упрекнал? Макар че съм изпълнителен директор, и до днес не пишат името ми върху бланките за писма. Никога не ме пращат да събирам дарения. Цялата ми работа е зад кулисите. И обикновено нямам нищо против.

Отново погледнах снимката на този мъж — тъй познат и в същото време напълно непознат.

Дали майка ми не бе лъгала от самото начало?

Дали не бе помагала на Кен, твърдейки в същото време пред мен и баща ми, че го смята за мъртъв? Като си помисля сега, тъкмо тя подкрепяше най-упорито тази теория. Дали не му бе пращала тайно пари през цялото време? Дали Съни знаеше от самото начало къде е Кен?

Трудни въпроси.

С усилие откъснах очи от снимката и отворих кухненския шкаф. Вече бях решил да не ходя тази сутрин до Ливингстън — от самата мисъл да седя още един ден в онази мъртвешка къща ме побиваха тръпки — а и наистина исках да отида на работа. Сигурен бях, че майка ми не само би ме разбрала, но и горещо би подкрепила тази идея. Затова си приготвих закуска и набрах номера на гласовата поща на Шийла. Казах, че я обичам и помолих да ми позвъни.

Моят апартамент — всъщност вече е нашият апартамент — се намира на ъгъла на Девето Авеню и Двайсет и четвърта улица, недалече от хотел „Челси“. Обикновено минавам пеш седемнайсетте пресечки до „Ковенант Хаус“, който е на Четирийсет и първа улица, близо до магистралата Уест Сайд. Мястото беше чудесно за приют в дните преди разчистването на Четирийсет и втора улица, когато този вонящ квартал се славеше като бастион на безочливия упадък. По онова време Четирийсет и втора улица беше същинска порта към ада, място за причудливо и нелепо размесване на половете. Туристи и местни минувачи крачат покрай проститутки, наркопласьори, сводници, сексмагазини, порно книжарници и киносалони, а когато стигнат до края, едни са изтръпнали от възбуда, а други мечтаят само за горещ душ и инжекция пеницилин. Според мен там перверзната е тъй мръсна, тъй потискаща, че направо те смазва. И аз съм мъж. Имам си страсти и тайни желания като повечето мъже, които познавам. Но никога не съм разбирал как може някой да открие еротика в онези беззъби и смахнати повлекани.

В известен смисъл прочистването на града усложни работата ни. По-рано знаехме къде да обикаля спасителната кола на „Ковенант Хаус“. Избягалите хлапета бяха на открито, виждаха се от пръв поглед. Сега задачите ни далеч не са толкова ясни. И което е най-лошо, всъщност градът не стана по-чист — само е малко по-приятен за окото. Тъй наречените почтени хора, онези туристи и минувачи, за които споменах преди малко, вече не бяха принудени да гледат затъмнени прозорци с надписи „САМО ЗА ВЪЗРАСТНИ“ или олющени дъски с обяви за порнофилми от рода на „ДВАНАЙСЕТ НА НОЩ“ или „ОПЪНАТИ ОТ ВИХЪРА“. Но подобна гадост никога не умира докрай. Тя е като хлебарките. Оцелява. Укрива се по-надълбоко. Едва ли някой може да я убие.