Харлан Коубън - Господари на нощта

— Да — казах аз.

Жената сръчно размаха под носа ми удостоверение и значка. Мъжът повтори жеста.

— Името ми е Клаудия Фишър. Това е Дарил Уилкокс. Двамата сме специални агенти от Федералното бюро за разследване.

— Федералните! — Квадрата ме погледна и вдигна палец, сякаш бе впечатлен, че ми оказват подобна чест. Огледа удостоверението с присвити очи, после вдигна глава към Клаудия Фишър. — Хей, защо си се подстригала?

Клаудия Фишър прибра удостоверението. Погледна Квадрата и вдигна вежда.

— А вие сте…

— Много възбудим — поясни той.

Тя се навъси и завъртя очи към мен.

— Бихме искали да си поговорим с вас… Насаме.

Клаудия Фишър беше дребна и енергична. Познат типаж от студентските години — ученолюбивата спортистка, която е малко по-амбициозна, отколкото се полага. Обича забавленията, но никога не е душа на компанията. Косата й наистина беше подстригана късо като през седемдесетте години, но й отиваше. Имаше мънички обици и остър, волеви нос.

В приюта изпитваме вродено недоверие към силите на реда. Нямам желание да укривам престъпници, но и не искам да участвам в залавянето им. Това място трябва да е тихо пристанище. Сътрудничеството с органите на реда би провалило уличната ни репутация — а откровено казано, без нея сме пълна нула. Предпочитам да смятам, че сме неутрални. Нещо като Швейцария за избягалите деца. И разбира се, моите лични преживявания — начинът, по който федералните агенти разследваха историята около брат ми — не допринасят да ги заобичам.

— Бих предпочел той да остане — казах аз.

— Разговорът няма нищо общо с него.

— Представете си, че е мой адвокат.

Клаудия Фишър огледа Квадрата от долу на горе — джинсите, косата, татуировката. Той изпъна въображаемите си ревери и зашава с вежди.

Седнах на мястото си. Квадрата се тръшна на стола отпред и вирна ботуши върху бюрото. Вдигна се облаче прах. Фишър и Уилкокс останаха прави.

Разперих ръце.

— С какво мога да ви бъда полезен, агент Фишър?

— Търсим жена на име Шийла Роджърс.

Не бях очаквал това.

— Знаете ли къде можем да я намерим?

— Защо я търсите? — попитах аз.

Клаудия Фишър се усмихна пренебрежително.

— Защо просто не ни кажете къде е?

— Неприятности ли има?

— Засега — тя помълча малко и усмивката й се промени — просто бихме желали да й зададем няколко въпроса.

— За какво?

— Отказвате ли да ни сътрудничите?

— Нищо не отказвам.

— Тогава, ако обичате, кажете къде можем да открием Шийла Роджърс.

— Бих искал да знам защо.

Клаудия Фишър погледна Уилкокс. Уилкокс кимна едва доловимо. Тя отново се обърна към мен.

— Рано тази сутрин двамата със специален агент Уилкокс посетихме работното място на Шийла Роджърс. Тя не се оказа там. След въпроса къде можем да я открием, нейният работодател ни уведоми, че си взела отпуск по болест. Проверихме последния й известен адрес. От собственика получихме информацията, че е напуснала преди няколко месеца. Според него настоящото й местонахождение е при вас — мистър Клайн, Западна Двайсет и четвърта улица 378. Посетихме посочения адрес. Шийла Роджърс не беше там.

Квадрата я посочи с пръст.

— Страхотно приказваш, маце.

Тя не му обърна внимание.

— Не искаме да ви създаваме неприятности, мистър Клайн.

— Неприятности? — повторих аз.

— Трябва да разпитаме Шийла Роджърс. Незабавно. Можем да го сторим по лесния начин. Или, ако решите да не ни сътрудничите, можем да изберем друг, макар и по-неприятен път.

Квадрата потри длани.

— Охо, заплахи.

— Какво избирате, мистър Клайн?

— Предлагам ви да си тръгнете — казах аз.

— Какво знаете за Шийла Роджърс?

Положението ставаше направо безумно. Главата започваше да ме боли. Уилкокс бръкна във вътрешния си джоб и извади лист хартия. Подаде го на Клаудия Фишър.

— Осведомен ли сте за престъпното минало на мис Роджърс? — попита Фишър.

Опитах се да остана безучастен, но дори и Квадрата трепна. Фишър зачете от листа:

— Кражби от магазини. Проституция. Притежаване на наркотици с цел продажба.

Квадрата изсумтя презрително.

— Кокошкарски истории.

— Въоръжен грабеж.

— Това вече е по-добре — кимна Квадрата и погледна Фишър. — За грабежа не е осъждана, нали?

— Правилно.

— Значи може да не е била тя.

Фишър пак се навъси. Аз неволно опипвах устната си.

— Е, мистър Клайн?

— Не мога да ви помогна — казах аз.

— Не можете, или не искате?

Продължавах да опипвам устната си.