Харлан Коубън - Господари на нощта

Здесь есть возможность читать онлайн «Харлан Коубън - Господари на нощта» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Господари на нощта: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Господари на нощта»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Изминали са единайсет години. По-големият от двамата братя Клайн — Кен е изчезнал безвъзвратно. Над него тегне подозрение в убийство. По-младият Уил е обект на непрестанен тормоз и от полицията, и от местните гангстери.
Всички са убедени, че той има връзка с изчезналия си брат, който е замесен в една страшна тайна, която някой се опитва да съхрани с цената на убийства.
В дръзкия си нов роман Кобен развихря потресаващ разказ за тайни, предателства… и един мъж, който затъва в тресавище от лъжи и убийствени истини.

Господари на нощта — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Господари на нощта», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Лъчите от плъзгащата се стъклена врата го осветяваха в профил. Гневът бе отминал, отстъпвайки място на предишната безнадеждност. Понякога си мисля, че когато Джули умря, той наистина се опита да поеме удара, но рухна по гръб. Очите му и до днес си оставаха някак изцъклени като на човек, който неочаквано е ударен в корема, без да знае защо.

— Добре ли си? — подхвърли той обичайната встъпителна фраза.

— Добре съм. Всъщност не точно добре, но…

Татко махна с ръка.

— Да, глупав въпрос.

Отново замълчахме. Той запали цигара. Татко никога не пушеше у дома. Заради здравето на децата и тъй нататък. Смукна, сетне сякаш се опомни, погледна ме и смачка цигарата.

— Няма нищо — казах аз.

— С майка ти се бяхме разбрали никога да не пуша у дома.

Не възразих. Скръстих ръце и ги отпуснах в скута си. После отсякох направо:

— Мама ми каза нещо, преди да умре.

Той завъртя очи към мен.

— Каза, че Кен още е жив.

Татко настръхна, но само за секунда. По устните му трепна печална усмивка.

— Било е от лекарствата, Уил.

— И аз си мислех така. Отначало.

— А сега?

Погледнах го право в лицето, търсейки някакви признаци за измама. Разбира се, имаше разни слухове. Кен не беше богат. Мнозина се питаха как брат ми успява да живее в укритие толкова дълго. Естествено, моят отговор бе, че няма такова нещо — че и той е умрял през онази нощ. Други, навярно повечето от хората, смятаха, че родителите ни тайно му пращат пари.

Свих рамене.

— Чудя се защо би го казала след толкова години.

— Лекарствата — повтори той. — Тя умираше, Уил.

Във втората част от отговора се криеха толкова много неща. Помълчах малко, после попитах:

— Мислиш ли, че Кен е жив?

— Не — отговори той и извърна глава.

— Мама каза ли ти нещо?

— За брат ти ли?

— Да.

— Горе-долу колкото и на теб.

— Че Кен е жив?

— Да.

— Нещо друго?

Татко сви рамене.

— Каза, че не е убил Джули. Че скоро щял да се върне, но първо имал да свърши нещо.

— Какво?

— Тя не разбираше какво говори, Уил.

— Попита ли я?

— Разбира се. Тя просто бълнуваше. Вече не ме чуваше. Успокоих я. Казах й, че всичко ще бъде наред.

Той пак извърна глава. Мина ми през ум да му покажа снимката на Кен, но се отказах. Исках да поразмисля, преди да тръгна по този път.

— Казах й, че всичко ще бъде наред — повтори той.

През стъклената врата се виждаше кубче от прозрачна пластмаса със стари цветни снимки в него, дотолкова избелели от слънцето, че се различаваха само неясни жълто-зеленикави петна. В стаята нямаше нови снимки. Нашата къща бе хваната в капан на времето, застинала на едно място преди единайсет години. Спомних си една стара песен, в която часовникът спира, когато умира старият му стопанин.

— Веднага се връщам — каза татко.

Той стана и се отдалечи, докато реши, че е изчезнал от поглед. Но аз виждах силуета му в мрака. Видях го как наведе глава. Раменете му се разтресоха. Не помнех някога да съм виждал баща си да плаче. И сега не исках да го виждам.

Обърнах се и си спомних другата снимка, която още лежеше горе — снимката на родителите ми край морето, загорели и щастливи. Запитах се дали и той не си мисли за нея.

Когато се събудих през нощта, Шийла не беше в леглото.

Седнах и се ослушах. Никакъв звук. Поне в апартамента. Чувах нормалното нощно бучене на редки автомобили по улицата осемнайсет етажа по-долу. Погледнах към банята. Не светеше. Всъщност никъде не светеше.

Понечих да я повикам, но в тишината имаше нещо крехко, нещо тънко като сапунен мехур. Тихо станах от леглото. Краката ми докоснаха дебелия килим от стена до стена — в жилищните блокове често ги използват, за да заглушат шума отдолу и отгоре.

Апартаментът не беше голям, имаше само една спалня. Пристъпих към хола и надникнах. Шийла бе там. Седеше на перваза и гледаше надолу към улицата. Гледах гърба й, лебедовата шия, прекрасните рамене, тъмните вълни на косата по бялата кожа и отново усетих как в мен нещо потръпна. Връзката ни все още беше на границата на ранното увлечение, когато животът е тъй прекрасен, когато не можеш да й се наситиш, когато тичате в парка, гледаш възхитен как трептят мускулите по корема й и знаеш, знаеш, че този трепет скоро ще се превърне в нещо по-мощно и по-прекрасно.

Преди нея бях обичал само веднъж. И то много отдавна.

— Хей — казах аз.

Тя завъртя глава съвсем леко, но това бе достатъчно. По бузите й блестяха сълзи. Виждах ги как се стичат надолу под лунната светлина. Не издаваше звук — нито хълцане, нито ридания или задавено хлипане. Просто плачеше. Аз стоях на вратата и се питах какво да правя.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Господари на нощта»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Господари на нощта» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Харлан Коубън
Харлан Коубън - Клопка
Харлан Коубън
Харлан Коубън - Само един поглед
Харлан Коубън
Харлан Коубън - Под напрежение
Харлан Коубън
Харлан Коубън - Изгубена завинаги
Харлан Коубън
Харлан Коубън - Погрешен удар
Харлан Коубън
Харлан Коубън - Не казвай на никого
Харлан Коубън
Харлан Коубън - Остани
Харлан Коубън
Харлан Коубън - Няма втори шанс
Харлан Коубън
Харлан Коубън - Невинният
Харлан Коубън
Харлан Коубън - Дръж се здраво
Харлан Коубън
Отзывы о книге «Господари на нощта»

Обсуждение, отзывы о книге «Господари на нощта» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x