Харлан Коубън - Господари на нощта

Още нещо си дойде на мястото.

— Джули — казах аз.

Той кимна. Връзката. Това обясняваше странната връзка помежду им.

— Тогава защо си тук? — попитах аз. — Да отмъстиш на дъщерята на Кен?

Призрака тихичко се разсмя.

— Не. Няма лек начин да ти го кажа. Но може би науката ще помогне.

Той ми подаде някаква папка. Погледнах я.

— Отвори я — каза Призрака.

Разгърнах папката.

— Това е протокол от аутопсията на убитата неотдавна Шийла Роджърс — обясни той.

Навъсих се. Не се питах откъде я е придобил. Сигурен бях, че има начини.

— Какво общо има това?

— Погледни тук. — Призрака посочи с мършавия си пръст към средата на протокола. Виждаш ли? По срамната кост няма белези от разкъсване на надкостницата. Не се споменава за стрии по гърдите и коремната стена. Нищо особено, разбира се. Няма и да му обърнеш внимание, ако не го търсиш.

— Ако не търсиш какво?

Той затвори папката.

— Признаци, че жертвата е раждала. — Видя обърканото ми изражение и добави. — Казано с прости думи, Шийла Роджърс не може да е майка на Карли.

Отворих уста, но Призрака ми подаде нова папка. Погледнах надписа на корицата.

Джули Милър.

Из гърдите ми се разля хлад. Той разгърна папката, посочи с пръст и почна да чете:

— Белези по срамната кост, стрий, микроскопични промени в тъканите на гърдите и матката. И травмата е била скорошна. Виждаш ли какво пише? Ясно изразен белег от епизиотомия.

Вторачих се в думите.

— Джули не беше дошла само за да се срещне с Кен. Тя бе преживяла много тежък период. Едва започваше да се опомня, Уил. Искаше да ти каже истината.

— Каква истина?

Но Призрака поклати глава и продължи:

— Би ти казала по-рано, но не знаеше как ще реагираш. Ти я пусна толкова лесно да си отиде… това имах предвид, когато казах, че е трябвало да се бориш за нея. Ти просто я остави да си върви.

Погледите ни се срещнаха.

— Когато умря, Джули имаше шестмесечно бебе — каза Призрака. — Тя и момиченцето живееха на квартира заедно с Шийла Роджърс. Мисля, че през онази нощ Джули щеше да ти каже най-сетне, но брат ти й попречи. Шийла също обичаше детето. Когато Джули беше убита и брат ти трябваше да бяга, Шийла реши да задържи бебето като свое. А Кен… е, той разбра колко полезно може да бъде детето за един беглец. Той нямаше деца. Шийла също. Това щеше да е най-доброто прикритие.

Отново си спомних какво бе прошепнал Кен.

… Теб съм наранил и предал повече от всеки друг.

Чувах гласа на Призрака като през мъгла.

— Ти не си нито чичо, нито настойник, а истинският баща на Карли.

Не знам дали дишах. Гледах втренчено в пустотата. Наранен и предаден. Брат ми. Моят собствен брат ми бе отнел детето.

Призрака се изправи.

— Не се върнах за мъст, или дори за възмездие — продължи той. — Но истината е, че Джули умря, опитвайки да ме защити. А аз не успях да й помогна. Дадох клетва, че ще спася детето й. Трябваха ми цели единайсет години.

Залитайки станах на крака. Стояхме един до друг. Откъм самолета се задаваха пътници. Призрака пъхна нещо в джоба ми. Лист хартия. Не му обърнах внимание.

— Аз изпратих онзи видеозапис на Пистильо, за да не ти досажда Макгуейн. През онази нощ преди единайсет години открих доказателствата в дома на Джули и ги пазих през цялото време. Ти и Нора вече сте в безопасност. Аз се погрижих за всичко.

Пътниците продължаваха да слизат. Стоях, чаках и слушах.

— Не забравяй, че Кати е леля на Карли, а техните са й дядо и баба. Нека да бъдат част от живота й. Чуваш ли ме?

Кимнах и точно тогава Карли влезе в салона. Всичко друго изчезна. Момиченцето вървеше тъй гордо. Като… като майка си. Карли се озърна и когато видя Нора, на лицето й грейна изумителна усмивка. Сърцето ми се пропука. В този миг се разпадна на хиляди късчета. Усмивката. Разбирате ли, тази усмивка принадлежеше на майка ми. Беше усмивката на Съни. Като ехо от миналото, като знак, че не всичко от майка ми — и от Джули — е угаснало завинаги.

В гърлото ми се надигна ридание. Удържах го с усилие и усетих ръка върху рамото си.

— А сега върви — прошепна Призрака и леко ме побутна към дъщеря ми.

Озърнах се, но Джон Аселта бе изчезнал. И тогава сторих единственото, което ми оставаше. Отправих се към детето си и към жената, която обичах.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6649

Издание:

Харлан Коубън. Господари на нощта

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2002