Харлан Коубън - Господари на нощта

Мелиса и татко се приближиха към нас. Помълчахме.

— Какво стана после? — тихо запитах аз.

— Оставих Карли при една приятелка на Шийла. Всъщност братовчедка. Знаех, че там ще е в безопасност. После потеглих на изток.

И когато той изрече това, когато от устата му излетяха думите, че е потеглил на изток… точно тогава всичко започна да се обърква.

Случвало ли ви се е нещо такова? Слушате, кимате, внимавате? Всичко изглежда съвсем правилно и логично, сетне забелязвате нещо дребно, нещо уж незначително, почти незабележимо… и с нарастващ ужас осъзнавате, че всичко е сбъркано.

— Погребахме мама във вторник — казах аз.

— Какво?

— Погребахме мама във вторник — повторих аз.

— Точно така — кимна Кен.

— През онзи ден си бил в Лас Вегас, нали?

Той се замисли.

— Да, там бях.

Отново пресметнах на ум.

— Какво има? — попита Кен.

— Нещо не ми е ясно.

— Какво?

— В деня на погребението — помълчах, изчаках да се обърне към мен и го погледнах в очите — ти си бил на другото гробище с Кати Милър.

Лицето му трепна.

— Какво говориш?

— Кати те видяла на гробището. Стоял си под едно дърво близо до гроба на Джули. Казал си й, че си невинен. Че идваш, за да откриеш истинския убиец. Как е възможно, ако тогава си бил в другия край на страната?

Брат ми не отговори веднага. Стояхме мълчаливо един срещу друг. И усетих как нещо вътре в мен изстива и гасне още преди да чуя гласа, който още веднъж преобърна целия ми свят.

— Излъгах те.

Всички извърнахме глави и видяхме как Кати Милър излиза иззад едно дърво. Гледах я и мълчах. Кати се приближи.

Държеше пистолет.

Целеше се в гърдите на Кен. Зяпнах от смайване. Чух как Мелиса ахна. Чух вика на баща си: „Не!“ Но всичко това сякаш бе безкрайно далече. Кати гледаше мен и очите й настояваха, искаха да ми кажат нещо, което никога няма да разбера.

Тръснах глава.

— Бях само на шест години — каза Кати. — Не беше трудно да пренебрегнат такъв свидетел. Пък и какво ли разбирах? Бях съвсем малко хлапе, нали? Онази нощ видях брат ти. Но видях и Джон Аселта. Може да съм ги объркала, рекоха ченгетата. Как може едно шестгодишно дете да различи виковете на страст от викове на страдание? За детето те са едно и също, нали? За Пистильо и неговите агенти не представляваше никаква трудност да изопачат показанията ми. Те искаха Макгуейн. А сестра ми беше за тях просто поредната наркоманка от предградията.

— Какво говориш? — прошепнах аз.

Тя извърна очи към Кен.

— През онази нощ бях там, Уил. Пак се криех зад татковото шкафче. Всичко видях.

Кати ме погледна отново. Никога не бях виждал толкова бистри очи.

— Джон Аселта не е убил сестра ми — каза тя. — Кен беше.

Всичко в мен започна да се сгромолясва. Още веднъж тръснах глава. Погледнах Мелиса. Лицето й бе пребледняло. Погледнах баща си, но той стоеше с наведена глава.

— Видяла си ни да се любим — каза Кен.

— Не — гласът на Кати звучеше удивително спокойно. — Ти я уби, Кен. Предпочете да я удушиш, защото искаше да прехвърлиш вината на Призрака… също както удуши Лора Емърсън, когато тя заплаши да разобличи търговията с наркотици в Хавъртън.

Аз прекрачих напред. Кати се завъртя към мен. Спрях.

— Когато Макгуейн не успя да убие Кен в Ню Мексико, Аселта ми се обади — продължи тя бавно и уверено, сякаш отдавна бе репетирала тази реч. — Каза ми, че вече са заловили брат ти в Швеция. Отначало не му повярвах. След като са го заловили, попитах, защо нищо не знаем? Той ми каза, че ФБР си затваря очите, защото Кен все още може да осигури доказателства срещу Макгуейн. Бях потресена. Нима след толкова търсене щяха да оставят убиеца на Джули да се измъкне безнаказано? Не можех да го позволя. Не и след всичко, което преживяхме. Аселта сигурно знаеше какво чувствам. Затова се свърза с мен.

Аз упорито клатех глава, но Кати продължи:

— Моята задача беше да стоя наблизо, защото предполагахме, че ако Кен потърси някого, това ще си ти. За да ми повярваш, излъгах, че съм го видяла на гробището.

Най-сетне си възвърнах дар слово.

— Но ти беше нападната. В моя апартамент.

— Да — потвърди тя.

— Дори извика името на Аселта.

— Помисли малко, Уил — каза Кати със спокоен, уверен глас.

— За какво да помисля? — попитах аз.

— Защо беше прикован за леглото?

— Защото той искаше да ми припише престъплението, както беше направил с…

Този път Кати поклати глава. После посочи Кен с пистолета.

— Той те прикова, защото не искаше да пострадаш.