Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Най-отгоре има петдесетина-шейсет цели скелета — продължи Арагон. — Някои все още са с останки от облекло, богати накити и лични украшения. Това са били добре хранени, здрави индивиди, повечето в разцвета на силите си. Изглежда всички са умрели по едно и също време и все пак по костите няма следи от насилствена смърт.

— Тогава как го обясняваш? — попита Нора.

— Според мен случилото се е било толкова внезапно, че не е имало време за нормално погребение. Анализите ми не установиха никакви болестотворни процеси, но много вирусни и бактериологични заболявания не оставят остеологични следи. Очевидно телата просто са били замъкнати отзад и са били нахвърляни върху огромната купчина стари кости. — Изражението му се промени. — Костите отдолу са съвсем друго нещо. Това са начупени, разчленени останки от стотици, дори хиляди индивиди, натрупвани през годините. За разлика от целите скелети тези кости принадлежат на хора, очевидно умрели от насилствена смърт. От мъчителна смърт.

Той обходи групата с тъмните си очи. Тревогата на Нора се засили.

— Костите от долния слой проявяват някои необикновени особености. — Арагон избърса чело с лекьосаната си кърпа и посочи с гумирана пинцета една строшена кост в контейнера. — Първо, много дълги кости са били счупени perimortem по специален начин, като тази тук.

— Какво е „perimortem“? — попита Смитбак.

— Около времето на смъртта.

— Какво искаш да кажеш с това „по специален начин“? — обади се Блек.

— По същия начин, по който анасазите са чупили костите от елени и лосове, за да извличат костния мозък. — Антропологът отново посочи. — И ето тук, в порьозната тъкан на раменната кост, са пробили костта, за да стигнат до костния мозък.

— Почакай — прекъсна го журналистът. — Искаш да кажеш, че са извличали костния мозък, за да…

— Остави ме да довърша. Второ, по костта има микроследи. Проучих ги под микроскоп и установих, че са аналогични със следите, оставяни от каменни сечива при транжиране на животинско месо. От клане и обезкостяване, ако щете. Трето, сред костите открих десетки разбити черепи, главно детски. По теменните им части има следи, които може да са единствено от скалпиране — точно като черепа, който открихме в Руините на Пит. Нещо повече, по централната от трите костички на вътрешното ухо при детските черепи има драскотини. Когато отново проучих черепа от Руините на Пит, установих същите драскотини. Освен това открих, че много от черепите са пробити и е отстранено кръгло парче кост.

— Какви са тези драскотини? — попита Нора.

— Извънредно специфични успоредни следи, оставащи, когато главата се положи върху плосък камък и отгоре се стовари друг камък, за да се разцепи черепната кутия. Обикновено се срещат по животински черепи, чийто мозък е използван за храна.

С периферното си зрение Нора видя, че Смитбак си води бележки.

— Има още нещо — продължи Арагон. — По много кости има такива следи. — Той вдигна една по-малка кост с пинсетата и я обърна към светлината. — Погледнете счупените краища с тази лупа.

— Нора я разгледа.

— Не забелязвам нищо необичайно, освен може би слабото излъскване на счупените краища, като че ли са използвали костта, за да стържат кожи.

— Не за кожи. Това излъскване се среща само при кости, които дълго време са били варени и разбърквани в грубо керамично гърне. Както се вари супа — излишно прибави антропологът.

Той отново се пресегна за чашата си и установи, че е празна.

— Искаш да кажеш, че са готвили и яли хора, така ли? — попита Холройд.

— Разбира се, че това иска да каже — изсумтя Блек. — Обаче аз не открих човешки кости на бунището. Въпреки че беше пълно с животински кости, които очевидно са остатъци от храна.

Арагон не отговори.

Нора се извърна й плъзна поглед към каньона. Слънцето се издигаше над скалите и ги позлатяваше, докато долината оставаше в сянка като в картина на Магрит 17 17 Рене Магрит (1898–1967) — белгийски художник. — Б. пр. . Ала сега красивата гледка я изпълваше само със страх.

— Трябва да спомена още нещо — тихо каза антропологът.

Нора отново се обърна към него.

— Още ли има?

Той кимна с глава към Слоун.

— Според мен цистата, която ти откри, всъщност не е гроб.

— Приличаше на жертвоприношение — чу се да казва Нора.

— Да — потвърди Арагон. — Ако се съди по следите по костите, труповете на двата индивида са били разчленени и парчетата са били варени или печени. Месото сигурно е било поставено в онези две паници, които откри Слоун. По тях имаше късчета кафява материя: несъмнено мумифицирано месо.