Дъглас Престън - Златото на Кивира

Слоун бързо се спусна на дъното и след като за пореден път дълбоко си пое дъх, Нора я последва. Когато скочи от стълбата, плъзна поглед наоколо.

Кръглата стена на кивата беше покрита с пъстроцветен стенопис. Образите бяха силно стилизирани и трябваше внимателно да ги проучи, за да разбере какво представляват. Най-отгоре имаше четири грамадни гръмоптици, чиито разперени криле почти покриваха горната част на стената. От очите и клюновете им излизаха назъбени мълнии. Под тях имаше яркотюркоазено поле, по което плаваха облаци и от тях падаха завеси от бял дъжд. През облаците се движеше бог на дъгата, чието издължено тяло опасваше почти цялата кива. Главата й протегнатите му ръце сочеха на север. В долната част на стенописа бе изобразена самата земя. Нора забеляза четирите свещени планини, разположени в основните посоки. Тази космография продължаваше да лежи в основата на повечето съвременни индиански религии в Югозапада: черната планина на север, жълтата планина на запад, бялата планина на изток и синята планина на юг. Бяха представени и най-дребните подробности. Багрите, толкова дълго останали погребани в мрак, изглеждаха като положени предишния ден.

Нора спусна поглед надолу. Под стенописа имаше каменен перваз, който опасваше кивата. Върху него лежаха множество лъскави предмети, които се появяваха и изчезваха под лъча на фенера. Като впери развеселено очи, тя с изненада разбра, че са черепи. Бяха десетки, ако не и стотици от хора, мечки, бизони, вълци, елени, сърни, пуми, ягуари, всичките покрити с полиран тюркоаз. Но най-много я поразиха очите. Във всички очни кухини имаше сфери от розов кварц, инкрустирани с халцедон, които пречупваха, усилваха и отразяваха лъча на фенера и блестяха в зловещо розово. Тази ухилена тълпа от мъртъвци, от таласъми без клепачи ги заобикаляше отвсякъде и очите им заплашително пламтяха, сякаш осветени от автомобилни фарове.

Освен черепите в помещението нямаше нищо друго. В абсолютния център на кивата беше издълбан обичайният сипапу, отворът към подземния свят, и от двете му страни имаше по едно огнище. На изток Лора забеляза стандартния отвор за духовете — тесен канал, който излизаше навън от кивата. Но подобно на почти всичко в Кивира, стенописът и черепите бяха уникални.

Тя погледна Слоун, която вече насочваше трите реда прожектори на фотоапарата.

— Ще повикам другите — каза Нора. — Ако стоят настрани от стените, няма да има проблем.

Слоун само кимна. Докато тя настройваше блендата, на Нора й се стори, че вижда разочарование на лицето й. После се включи първият ред прожектори и освети цялата ухилена компания призрачни черепи.

Другите се спуснаха по стълбата и в безмълвно удивление се събраха долу. Вниманието на Нора беше привлечено от странна композиция — два големи кръга в северния край на стенописа. В единия бе вписан синьо-бял диск, изобразяващ миниатюрни облаци и дъжд, изпълнени в обичайния геометричен стил на анасазите: смалена версия на огромния кръг, нарисуван от външната страна на кивата. Вторият кръг беше жълто-бял и обгръщаше слънчев диск, заобиколен от лъчи. Когато фенерът го освети, образът проблесна като златен. Нора го разгледа по-внимателно и видя, че ефектът се дължи на стрита слюда, смесена с боята.

Слоун бе преместила фотоапарата и даде знак на Нора да се дръпне встрани от линията на обектива. Когато се наведе над стъкления екран, тя внезапно ахна, рязко се изправи, приближи се до малкото слънце и напрегнато започна да го разглежда.

— Какво има? — попита Нора.

Слоун се извърна и по лицето й се разля широка ленива усмивка.

— Нищо особено. Странен мотив. Преди не го бях забелязала. — Тя се върна при фотоапарата си, снима композицията и продължи нататък.

— Това е очевидна двусъставна структура — приближи се Блек и посочи двата кръга. Широкото му грубовато лице бе осветено от фенера.

— Двусъставна структура ли?

— Да. Организацията на много общности на анасазите, както и на други общества, е била основана на разделянето на две. Летни, и зимни общества, мъжки и женски, земни и небесни. — Той посочи двата кръга. — Синият диск е като онзи върху външната стена на кивата. Това означава, че градът е бил разделен на дъждовно и слънчево общество. Първият кръг представлява Кивата на дъжда, а вторият — Кивата на слънцето.

— Интересно — изненада се Нора.

— Разбира се. Сега сме в самата Кива на дъжда.

Разнесе се ослепителен проблясък — Слоун беше направила третата си снимка.