Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Е? — обади се Смитбак, който бе слушал обясненията. — Продължавай нататък.

— За кое? — учуди се Блек.

— Ако това е Кивата на дъжда, къде е Кивата на слънцето?

Последва мълчание, нарушено само от тихия звук при следващата снимка. Накрая Блек се прокашля.

— Основателен въпрос.

— Трябва да е в някой друг обект, ако изобщо съществува — отвърна Нора. — В Кивира има само една Голяма кива.

— Несъмнено си права — промърмори Арагон. — Обаче изпитвам все по-ясното усещане за нещо… нещо, което по някаква причина не забелязваме.

Нора се обърна към него.

— Не разбирам.

Той също я погледна. Очите му изглеждаха вдлъбнати и тъмни на светлината на фенера.

— Нямаш ли чувството, че липсва парче от пъзела? Всички богатства, всички кости, всички тези масивни сгради… Трябва да има причина… — Антропологът поклати глава. — Мислех, че отговорът ще е в тази кива. Сега вече не съм толкова сигурен. Не обичам да правя неаргументирани заключения, но ми се струва, че всичко това е имало някакво главно предназначение. Зловещо предназначение.

— А именно? — попита Смитбак.

Блек се усмихна и Нора зърна на лицето му напрегнатост, каквато по-рано не бе забелязвала.

— Анасазите са използвали тюркоаза за ритуалите на дъжда. Това се отнася за каньона Чако и очевидно е в сила и тук. В това помещение сигурно има стотици килограми тюркоаз. Прекалено много за култура, в която даже едно-едничко мънисто е имало огромна стойност.

Смитбак кимна с глава. Нора премести поглед от единия на другия и се зачуди какво иска да каже Блек.

— Затова ви питам: щом тюркоазът е материал, използван в ритуалите на дъжда, какъв материал се е използвал в ритуалите на слънцето? — Той посочи образа на Кивата на слънцето, чийто слюден диск лъщеше на отразената светлина. Бонароти и Суайър също се бяха приближили и напрегнато слушаха. — На какво ви; прилича това?

Смитбак тихо подсвирна с уста.

— На злато ли? — попита той.

Блек само се усмихна.

— Хайде стига, да не започваме пак по този въпрос — нетърпеливо се намеси Нора. — Това е единствената Голяма кива в града. И идеята, че Кивата на слънцето, а и изобщо която и да е кива, може да е пълна със злато, направо е смешна. Изненадана съм, че чувам такава фантазьорска хипотеза тъкмо от теб.

— Това ли е фантазьорска хипотеза? — попита Блек. — Първо — започна да брои на пръсти той, — имаме разпространените сред индианците легенди за злато. После идват сведенията на Коронадо и отец Маркос, а също и на други изследователи. А сега откриваме и тази пиктограма, която е изключително добра имитация на злато. Както ще потвърди Енрике, инкрустациите по зъбите на тези черепи са чисто ацтекски тип, а за тях вече знаем, че са имали тонове злато. Затова започвам да се чудя дали зад легендите не се крие някаква истина.

— Намери ми тази Кива на слънцето, пълна с ацтекско злато — уморено каза Нора. — Тогава ще си променя мнението. Но засега да прекратим приказките за съкровища, става ли?

Блек се ухили.

— Предизвикваш ли ме?

— По-скоро те призовавам към здрав разум.

Зад нея се разнесе смях, дрезгав и тих. Нора се озърна и видя Слоун, която местеше поглед от нея на Блек и кехлибарените й очи весело блещукаха.

Нора спа зле и се събуди рано. Споменът за страшните сънища бързо потъна в забрава.

Щърбавата луна залязваше и долината тънеше в сенки. Нощта тъкмо започваше да отстъпва на утринните багри. Нора седна и чу далечен плисък на вода в потока. Огледа се наоколо. Суайър вече беше станал и се бе отправил на уморителното си ежедневно преминаване през тесния каньон, за да провери конете. Останалите от групата още спяха. В палатката на Арагон втора вечер поред бе светило до късно, но сега беше тъмна и смълчана.

Археоложката бързо се облече, пъхна фенерчето си в задния си джоб и се запъти към кухнята. Разрови въглените и хвърли вътре още вейки, за да разпали огъня. Взе емайлираното джезве на сини петна, което винаги беше наблизо, напълни го с вода й го постави на скарата.

В този момент видя от мрака на една далечна тополова горичка да се появява фигура: Слоун. Зачуди се защо не е в палатката си. „Сигурно обича да спи под звездите като мен“ — помисли си тя.

— Добре ли спа? — попита Слоун, като хвърли спалния чувал в палатката си и седна до Нора.

— Не особено — отвърна Нора и се втренчи в огъня. — А ти?

— Идеално. — Слоун проследи погледай. — Разбирам защо древните са боготворили огъня — плавно продължи тя. — Хипнотизиращ е, никога не е един и същ. И определено е по-приятно, отколкото да гледаш телевизия. Няма реклами — ухили се младата жена. За разлика от Нора, тя изглеждаше в много добро настроение.