Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Отвратително — без да престава да пише, рече Смитбак.

— Индивидите също са били скалпирани и мозъкът им е бил изваден, и направен на… как да се изразя… на компот, на пюре, подправено с червен пипер. Открих… материята, върната обратно в двата черепа.

Сякаш по някакъв зловещ знак, готвачът се появи от палатката си, педантично спусна ципа на входа и се приближи до огъня.

Блек неспокойно се разшава.

— Енрике, ти си последният човек, когото бих заподозрял в сензационни заключения. Но има десетки други начини костите да се надраскат и излъскат, освен канибализма.

— Ти използваш термина „канибализъм“ — отвърна Арагон. — Засега аз ще запазя за себе си своите заключения. Само съобщавам какво съм открил.

— Всичко, което каза, водеше към такова заключение — извика Блек. — Това е безотговорно. Анасазите са били мирен земеделски народ. Досега не са открити никакви доказателства за канибализъм.

— Не е вярно — тихо заяви Слоун и рязко се наведе напред. — Неколцина археолози предполагат, че сред древните индианци са били разпространени канибалски практики. И не само при анасазите. Например как ще обясниш случая с Ауатови?

— С Ауатови ли? — повтори Блек. — Онова село на хопите, което е било унищожено през хиляда и седемстотната година?

Слоун кимна с глава.

— След като жителите на Ауатови били покръстени от испанците, индианците от съседните селища ги избили. Костите им били намерени преди трийсет години и по тях имало същите следи, като откритите от Арагон.

— Може да са преживявали гладен период — предположи Нора. — В собствената ни култура има много примери за човекоядство от глад. Пък и във всеки случай тук сме далеч от Ауатови и тези хора нямат нищо общо с хопите, По-скоро става дума за ритуален канибализъм в огромен мащаб. Почти институционализиран. Като… — Тя млъкна и погледна антрополога.

— Като при ацтеките — довърши мисълта й той. — Доктор Блек, вие казвате, че не е възможно при анасазите да е имало канибализъм. Но не и ацтекски канибализъм. Канибализъм не за утоляване на глад, а като средство за обществен контрол и терор.

— Какво искаш да кажеш? — попита Блек. — Това е Америка, не е Мексико, Ние проучваме обект на анасазите.

— Обект на анасазите с управляваща класа? Обект на анасазите, охраняван от бог с име като Ксочитъл? Обект на анасазите, в който има царски погребални камери, пълни с цветя? Обект на анасазите, в който може би се наблюдават следи от канибализъм? — Арагон поклати глава. Освен това проучих много черепи от горния и долния пласт кости в Прохода. Краниалните разлики и вариациите в разположението на предните зъби показват, че двете групи скелети принадлежат на съвсем различно население. Отдолу роби анасази, отгоре ацтекски господари. Всички доказателства, които открих в Кивира, говорят, че към деветстотин и петдесета година група ацтеки, или по-скоро техните предшественици толтеките са нахлули в цивилизацията на анасазите и са се наложили като жреческа аристокрация. Възможно е даже тъкмо те да са причината за големите строежи в Чако и на други места.

— Никога не съм чувал нещо толкова смехотворно — заяви Блек. — Няма никакви признаци за ацтекско влияние върху анасазите, още по-малко за робство. Това противоречи на стогодишни проучвания.

— Почакай — намеси се Нора. — Да не бързаме с отхвърлянето на тази хипотеза. Досега никой не е откривал такъв град. И хипотезата обяснява много неща. Например странното местоположение на града. И ежегодните поклонения, които ти откри.

— И концентрацията на богатство — тихо, замислено прибави Слоун. — Може пък изобщо да не става въпрос за търговия с ацтеките. Това са били чужди нашественици, които са установили олигархия, наложили са властта си чрез религиозни ритуали, жертвоприношения и ритуален канибализъм.

Смитбак понечи да попита нещо и в този момент Нора чу далечен вик. Всички едновременно се обърнаха по посока на звука. Роско Суайър тичаше като обезумял откъм каньона, без да обръща внимание на шибащите го клони.

Накрая спря пред тях, целият вир-вода от ручея и силно задъхан. Нора ужасено го зяпаше. От косата му се стичаше кървава вода и по ризата му имаше розови петна.

— Какво става? — рязко попита тя.

— Конете — успя да отвърне Суайър. — Изкормени са.

Нора вдигна ръце, за да накара другите да почакат с въпросите.

— Разкажи ни точно какво се е случило, Роско.

Все още задъхан от тичането по каньона, Суайър седна до огъня, без да обръща внимание на дълбоката рана на ръката си, която обилно кървеше.