Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Сутринта станах към три, както обикновено. Към четири бях при конете. Бяха се придвижили към северния край на долината, в търсене на трева, но когато се приближих, видях, че всички са запотени. — Той замълча за миг. — Реших, че ги е подгонила пума. Два липсваха. После ги видях… поне онова, което беше останало от тях. Пандела и Сврача стръв са изкормени като… — Лицето му помръкна. — Когато пипна тия копелета, ще ги…

— Какво те кара да смяташ, че са го направили хора? — попита Арагон.

Суайър поклати глава.

— Било е извършено съвсем научно. Разпорили са им коремите, извадили са вътрешностите и… — Гласът му секна.

— И?

— Като че ли е направено демонстративно.

— Какво? — ахна Нора.

— Червата бяха размотани и навити на спирала. В очите им бяха забити пръчки с пера. — Каубоят замълча. — И не е само това.

— Имаше ли следи?

— Не видях стъпки. Всичко трябва да е било направено от гърба на коне.

При споменаването на спиралите и пръчките с пера, забити в очите, Нора се бе вледенила.

— Я стига! — рече Смитбак. — Никой не може да направи такова нещо от конски гръб.

— Няма друго обяснение — изсумтя Суайър. — Казах ви, не видях стъпки. Обаче… — Той отново направи пауза. — Снощи, когато се канех да оставя конете за през нощта, ми се стори, че видях конник на хребета. Мъж на кон, който просто стоеше там и ме наблюдаваше.

— Защо не ни каза? — попита Нора.

— Реших, че само така ми се е сторило, игра на залязващото слънце. Пък и не очаквах да видя друг кон на върха на оня проклет хребет. Кой можеше да е там, по дяволите?

„Кой наистина?“ — обзета от отчаяние, си помисли Нора. През последните няколко дни бе решила, че се е избавила от странните призраци от ранчото. Вече не беше толкова сигурна. Може би все пак я бяха проследили. Но кой притежаваше уменията и отчаяната решителност да ги следва в тази сурова пустош?

— Районът е сух и песъчлив — продължаваше Суайър. Неувереното му изражение бе изчезнало. — Не могат вечно да крият следите си. Дойдох само да ви кажа, че тръгвам след тях. — Той рязко се изправи и влезе в палатката си.

В настъпилата тишина Нора чу дрънчене на метал — звук от зареждане на оръжие. След малко каубоят се появи навън, нарамил пушка на гърба и със затъкнат на пояса револвер.

— Чакай малко, Роско — каза тя.

— Не се опитвай да ме спираш.

— Не може просто така да тръгнеш — остро отвърна археоложката. — Дай да го обсъдим.

— Обсъждането с теб носи само проблеми.

Бонароти безмълвно отиде при своята кутия и започна да опакова храна за из път.

— Нора е напълно права, Роско — подкрепи я Слоун. — Не може просто така да…

— Ти да мълчиш! Няма да допусна някакви си жени да ми казват какво да правя с конете си.

— Е, тогава послушай мъжете, по дяволите! — каза Блек. — Това е глупаво. Може да пострадаш.

— Край на споровете — отсече Суайър и пое пакетчето от Бонароти.

Докато го наблюдаваше, страхът и разочарованието на Нора от последните събития внезапно се превърнаха в гняв: гняв към неизвестния враг, който смущаваше толкова успешните им проучвания, гняв към каубоя, който се държеше толкова агресивно.

— Изслушай ме, Суайър! — извика тя.

Над малката долина се спусна задъхано мълчание. Смаяният Суайър се обърна към нея.

— Трябва да го обмислим — продължи Нора, макар да усещаше, че сърцето й бясно бие в гърдите и че гласът й е неуверен. — Не можеш да тръгнеш без план и да убиеш някого.

— Имам план — беше отговорът. — И няма какво да обмисляме. Ще открия копелето, което…

— Съгласна съм — прекъсна го тя. — Но ти не си човекът, който трябва да го направи.

— Какво? — На лицето му се изписа презрителна изненада. — И кой ще го направи вместо мен?

— Аз.

Каубоят отвори уста да възрази.

— Помисли малко — изпревари го Нора. — Той, те или който и да е там, е убил два коня. Не за храна, не за удоволствие, а за да прати послание. Това не ти ли говори нещо? Ами останалите коне? Какво мислиш, че ще се случи с тях, докато трае тази наказателна експедиция? Тези животни са твои. Ти си единственият, който знае достатъчно, за да се грижи за тях.

Суайър прехапа устни и поглади мустаците си.

— Някой друг може да се грижи за конете, докато ме няма.

— Кой например?

Той не отговори веднага.

— Ти нищо не разбираш от проследяване — накрая заяви каубоят.

— Напротив. Всеки, който е израснал в ранчо, разбира от проследяване. Навремето съм търсила доста изгубени крави. Може да не съм майстор като теб, обаче ти сам го каза: районът е песъчлив, не е чак толкова сложно. — Тя се наведе към него. — Истината е, че ако някой трябва да отиде, мога да го направя само аз. Аарън, Слоун и Енрике имат важни задачи. Конете няма да оцелеят без теб. Луиджи е нашият единствен готвач. Питър не е достатъчно опитен ездач. Пък и освен това той поддържа връзката ни с външния свят.