Дъглас Престън - Златото на Кивира

Накрая спря пред блока си, повлече Теди Беър и тичешком се изкачи по стълбището. Отключи колкото може по-бързо.

В апартамента вонеше на мръсни чорапи й недоядена храна. Скип светна лампата и директно се отправи към етажерката от шперплат, несигурно облегната на стената. Приклекна пред най-долния ред и прокара показалец по гърбовете на останалите от баща му стари книги. Заглавията едва се четяха под пластовете прах.

Спря на тънка оръфана книжка: „Кожоносци, вещици и курандери: магьоснически практики в Югозапада“.

Обзе го неувереност. В тази книга имаше някаква ужасна и страшна информация, помнеше това. И за нищо на света не желаеше тази информация да потвърди опасенията му.

Дълго остана клекнал пред старите книги. Накрая взе томчето с две ръце, занесе го при оранжевия диван, внимателно го отвори и започна да чете.

Когато излязоха от мрака на тесния каньон в долината с канадските тополи, Нора от пръв поглед видя, че нещо не е наред. Вместо лениво да се пръснат наоколо, конете се бяха събрали до потока, пръхтяха и отмятаха глави. Тя бързо огледа скалите, назъбения силует на Дяволския гръбнак. Не видя нищо.

Суайър пъхна револвера в пояса си и ги поведе към конете.

— Ти вземи Компанйеро — каза той на Смитбак и се пресегна за седлото. — Прекалено тъп е, за да се уплаши.

Нора намери своето седло в купчината и го метна на гърба на Арбъкълс. После помогна на Суайър да свали подковите на двата коня. Каубоят работеше мълчаливо. Първо вкарваше длето под извития край на гвоздеите и го изправяше. След като извадеше всички гвоздеи, сваляше самата подкова с помощта на клещи. Ловкостта му впечатли Нора: подковаването и свалянето на подкови в походни условия без наковалня не се правеше често и не беше желателно.

Накрая Суайър се изправи и безмълвно й подаде нови гвоздеи, заедно с подковите, чук и клещи.

— Убедена ли си, че ще се справиш? — попита той.

Нора кимна с глава и каубоят даде знак на Смитбак да яхне коня си.

— Снощи в Долината имаше силен вятър — след като здраво стегна ремъка на седлото и подаде юздите на журналиста, каза Суайър. — Сигурно затова няма следи по пясъка. Възможно е горе да извадите повече късмет, или пък оттатък хребета.

Нора пристегна самара, провери седлото и яхна коня.

— Смитбак ще има нужда от оръжие — рече тя.

Каубоят се замисли за миг и мълчаливо му подаде револвера си и шепа патрони.

— Предпочитам пушката — каза Смитбак.

Суайър поклати глава.

— Ако някой прехвърли хребета, искам да го посрещна както трябва.

— Само гледай да не сме ние — рече журналистът.

Нора за последен път се озърна наоколо, после се обърна към Суайър.

— Благодаря за конете. — Тя пришпори Арбъкълс.

— Чакай. — Археоложката се обърна и видя, че той я наблюдава. — Успех — каза Суайър.

Отдалечиха се от потока по посока на извисяващия се пред тях хребет, който тънеше в сянка въпреки яркото утринно слънце. Освен тихия ромон на реката и песента на мушитрънчето, Нора започна да чува постоянно глухо бръмчене като от магнит. Когато превалиха ниско възвишение, пред тях се появиха две фигури: останките от Пандела и Сврача стръв, над който висеше черен облак от мухи.

— Господи! — промълви Смитбак.

Арбъкълс затанцува и зацвили и Нора зави наляво, за да заобиколи труповете откъм наветрената страна. Въпреки това за миг зърнаха увитите им на спирали черва, синкаво-сиви и вдигащи пара на слънцето, покрити с черен саван от мухи. Когато подминаха отвратителната гледка, археоложката спря.

— Какво ще правиш? — попита Смитбак.

— Ще поогледам отблизо.

— Имаш ли нещо против да те почакам тук?

Нора скочи от коня, подаде юздите на журналиста и се изкачи обратно на възвишението. Смутени от приближаването й, мухите се вдигнаха във въздуха като гневно бръмчащ облак. Силните ветрове бяха помели земята, но тук-там личаха стари конски следи и по-пресни стъпки от койот. Освен стъпките на Суайър, нямаше човешки следи. Както беше казал каубоят, червата бяха навити във форма на спирала. От очните кухини стърчаха пъстри пера от папагал, смайващо нелепи в тази пустош. В труповете бяха забити няколко боядисани пръчки, също с пера.

Тъкмо се канеше да се обърне, когато забеляза още нещо. От челата на двата коня бяха отрязани кръгли парчета кожа. Когато разгледа по-внимателно, видя, че подобни парчета симетрично са отрязани и от двете страни на гърдите им, както и от двете страни на коремите им. „Защо там? Какво може да означава това?“