Дъглас Престън - Златото на Кивира

— След като снимаме и документираме, разбира се — чу се да отвръща тя.

— Естествено. И искам да взема проба от онзи червеникав прах.

Той безмълвно се отдалечи, но Нора остана до ръба на цистата, вторачена в тъмната дупка в пода. Слоун започна да монтира триногата на фотоапарата си до гроба, докато Холройд изключваше магнитометъра. Той се приближи до Нора.

— Невероятно, нали? — прошепна в ухото й радарният специалист.

Ала тя не му обърна внимание, нито на развълнувания глас на Слоун. Мислеше за Арагон и за внезапно променилото се изражение на лицето му. И тя го усещаше: в гроба имаше нещо странно, дори ненормално. В известен смисъл, каза си тя, това изобщо не беше гроб. Наистина някои култури от епохата Пуебло IV кремираха мъртвите си, други ги ексхумираха и препогребваха в керамични съдове. Но начупените и опърлени кости, дебелият слой прах от цветя, грижливо подредените погребални дарове…

— Чудя се какво ще каже за този гроб Блек — откъсна я от унеса й гласът на Слоун.

„Това изобщо не е гроб — помисли си Нора. — Това е жертвоприношение.“

Излязоха на покрива на първия етаж, чиито най-външни краища бяха огрени от обедното слънце, и Нора внимателно отпусна длан върху ръката на Слоун.

— Мислех, че сме се разбрали — каза тя.

Другата жена се обърна и я погледна.

— За какво говориш?

— Не биваше да отваряш онзи гроб, без преди това да се посъветваш с мен. Това е сериозно нарушение на правилата за теренна работа.

Докато Слоун я слушаше, кехлибареният цвят на очите й сякаш потъмняваше.

— А ти не смяташ ли, че трябваше да отворим гроба? — попита тя. Гласът й внезапно бе станал гърлен, почти като котешко мъркане.

— Не. Имаме да проучваме и каталогизираме цял град и гробовете са особено деликатен проблем. Но както ти казах при Руините на Пит не е в това въпросът. Истинският археолог не постъпва така, не разкопава нещо просто защото го интересува.

— Искаш да кажеш, че не съм истински археолог, така ли?

Нора дълбоко си пое дъх.

— Не си толкова опитна, за колкото те смятах.

— Трябваше да отворя цистата — рязко каза Слоун.

— Защо? — безуспешно се опита да скрие сарказма си Нора. — Да не си търсила нещо?

Слоун понечи да отговори, после замълча. Тя пристъпи толкова близо, че Нора усети излъчващите се от нея топлина и гняв.

— Ти си маниакално деспотична, Нора Кели, Също като баща ми. Още откакто пристигнах, само ми дишаш във врата и чакаш да сбъркам. Не съм направила нищо лошо, като отворих гроба. Магнитометърът показа кухина и аз само вдигнах камъка. Нищо не съм докосвала. Не съм предизвикала нарушения на обекта.

Нора се мъчеше да запази самообладание.

— Ако не можеш да спазваш правилата, ще те поставя под ръководството на Арагон и така ще се научиш да уважаваш целостта на археологическия обект — колкото може по-спокойно каза тя. — И да се подчиняваш на ръководителя на експедицията.

— На ръководителя ли? — презрително изсумтя Слоун. — Аз трябваше да ръководя тази експедиция. Не забравяй кой плаща за нея.

— Не съм забравила — въпреки гнева си с равен глас отвърна Нора. — Просто това е поредното доказателство, че твоят баща ти няма доверие.

За миг Слоун остана онемяла пред нея, напрегната, с почервеняло под силния загар лице. После безмълвно се завъртя на токове. Нора проследи с поглед как тя се спуснало стълбата и решително се отдалечи, изправена и горда. Обагрена от слънцето, тъмната й коса пламтеше в лилаво.

Рано сутринта групата се събра при въжената стълба до града. Бяха дошли дори Суайър и Бонароти. Вече свикнали с човешкото присъствие, лястовиците не вдигнаха обичайната си протестна врява. Необикновено тихият Бил Смитбак бърникаше малък касетофон. До него стоеше Арагон със сиво замислено лице. Въпреки интереса си към пълния с кости проход, той беше зарязал работата си, за да се присъедини към тях. Това повече от всичко друго подчертаваше важността на предстоящата им задача.

Бяха приключили с общото проучване на Кивира. Холройд бе качил координатите и котите, взети от неговата система за сателитно позициониране, в географската база данни. Беше време да влязат в Голямата кива, главната култова сграда. Предишната нощ Нора бе останала до късно будна и се беше чудила какво ще открият. Накрая въображението й бе изневерило. Голямата кива се равняваше по значение на катедралата в средновековен град: център на неговата религиозна дейност и обществен живот, хранилище на най-свещените предмети.