Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Каква по-точно?

— Главно плъхове — отвърна Блек. — Катерици, змии, един-два койота. При флотирането открихме много смачкани хитинови обвивки от насекоми. Хлебарки, скакалци, щурци. Набързо ги разгледах под микроскоп и установих, че повечето са леко изпечени.

— Яли са насекоми, така ли? — смая се Нора.

— Несъмнено.

— Аз предпочитам моите бръмбари добре изпечени — с неприятно примляскване каза Смитбак.

Нора погледна Блек.

— Как тълкуваш тези находки?

— Ами в обект на анасазите досега не е наблюдавано подобно нещо. Но на други места такова откритие предполага съществуване на робство. Господарите и робите ядат различна храна и изхвърлят боклука си на различни места.

— Аарън, няма абсолютно никакви доказателства, че анасазите са имали роби.

Блек твърдо отвърна на погледа й.

— Вече има. Или е робство, или си имаме работа със силно стратифицирано общество: жреческа класа, потънала в изключителен разкош, и долна класа, която живее в пълна бедност и никаква средна класа.

Нора обходи с очи града, смълчан под обедното слънце. Откритието противоречеше на всичко, което знаеха за анасазите.

— Трябва да имаме едно наум, докато не разполагаме с повече доказателства — накрая рече тя.

— Естествено. Освен това събираме овъглени семена за радиовъглеродно датиране и човешки косми за ДНК анализ.

— Семена — повтори Нора. — Между другото, знаеш ли, че повечето зърнохранилища зад града все още са пълни със зърно и фасул?

Блек се изправи.

— Нямах представа.

— Слоун ми каза по-рано тази сутрин. Това предполага, че селището е било изоставено през есента, по жътва. При това много набързо.

— Слоун — небрежно повтори археологът. — Тя се отби тук преди малко. Къде е сега?

Нора, която гледаше в друга посока, се обърна към него.

— Някъде в централните помещения, струва ми се. Започва предварителното проучване с помощта на Питър и неговия магнитометър. По-късно ще видя докъде е стигнала. Но сега отивам при Арагон.

Блек изглежда обмисляше нещо. После се обърна и сложи ръка върху рамото на Смитбак.

— Ще довършиш ли Д-1, мой ровещи се в мръсотии приятелю?

— Робството все още съществува — измърмори журналистът.

Нора повдигна радиостанцията си към устните си.

— Енрике, тук е Нора. Чуваш ли ме?

— Високо и ясно — след кратко мълчание се разнесе отговорът.

— Къде си?

— В прохода зад зърнохранилищата.

— Какво правиш там?

Отново последва мълчание.

— По-добре да видиш сама. Влез откъм западната страна.

Нора заобиколи зад могилата на бунището и подмина първата голяма кула. „Предпазлив, както обикновено“ — помисли си за Арагон тя. Не можеше ли просто да го каже по радиостанцията?

Точно зад кулата се вмъкна в малкия тунел, който минаваше зад зърнохранилищата към дъното на пещерата. Вътре беше тъмно и студено и миришеше на пясъчник и дим. Тесният коридор се виеше между зърнохранилищата и стигаше до вкопания проход в най-задната част на града. И този проход бе уникална особеност на Кивира. Когато се придвижи напред, таванът стана толкова нисък, че трябваше да лази на четири крака. След дълго пълзене в тесния потискащ тунел видя светлината на фенера на Арагон.

Изправи се на крака. Антропологът седеше пред нея. Нора ахна: зад него видя море от човешки кости, чиито валчести повърхности отчетливо се очертаваха в осветяваното от фенера пространство. За нейна изненада Арагон държеше в едната си ръка кост и я проучваше с часовникарска лупа и шублер. До него лежаха инструменти за разкопаване на човешки останки, които едва ли бяха необходими там: бамбукови пръчици, четки от конски косъм. Цареше тишина с изключение на съскането на фенера.

Когато Нора се приближи, Арагон вдигна глава. Изражението му бе неразгадаемо.

— Какво е това? — попита тя. — Някакви катакомби ли?

Антропологът не отговори веднага. После внимателно остави костта върху купчината до него.

— Не знам — безизразно отвърна той. — Това е най-голямата костница, която съм виждал някога. Чувал съм за такива неща в мегалитите в Стария свят, но не и в Северна Америка. Още по-малко в такива мащаби.

Нора отново погледна костите. Имаше множества цели скелети, лежащи най-отгоре на купчината, но костите под тях като че ли бяха пръснати, повечето счупени, включително безброй фрагментирани черепи. В каменните стени в дъното на пещерата бяха издълбани десетки дупки и от някои от тях все още стърчаха изтлели греди.