Дъглас Престън - Златото на Кивира

Сведе очи към спидометъра: сто. Нямаше да вземе завоя, щеше да се преобърне. Можеше да превключи на задна, даже на първа, но така имаше вероятност съвсем да изгуби управление.

Той отчаяно дръпна ръчната спирачка. Колата неочаквано се разтърси, разнесе се остър писък и замириса на гореща стомана. Кучето политна напред и изненадано залая. Скип смътно виждаше група беловласи играчи на една недалечна морава, които бяха проточили шии и го зяпаха. Някой скочи от една количка за голф и се затича към кънтри клуба.

Воланът поддаде в ръцете му и той разбра, че е изгубил управление. Базалтовият перваз се приближаваше и вече бе на не повече от няколко секунди. Скип рязко зави наляво. Колата се завъртя и описа широк кръг, после още един. Той крещеше с пълно гърло, ала не чуваше гласа си от писъка на гумите. Плимутът излезе от пътя и продължи да се върти — първо по чакъл, после по трева. Изведнъж рязко се наклони и спря. Върху предния капак и таблото се изсипа струя кремав пясък.

Скип остана неподвижен, вкопчен в безполезния волан. Писъкът на гумите беше заменен от пропукване на изстиващ метал. Смътно осъзна, че е пропаднал в пясъчната ивица около игрището за голф. Пред очите му се мержелееха черни, отвратително вонящи олигавени устни и език — Теди Беър отчаяно ближеше лицето му.

Разнесе се тропот от тичащи крака, високи и загрижени гласове, после почукване по предното стъкло.

— Синко? — повика го някой. — Ей, синко, добре ли си?

Даже да го беше чул, Скип не реагира. Той отдръпна треперещите си ръце от волана, хвана предпазния колан и бавно го закопча през кръста си.

Останалата част от първия пълен работен ден в Кивира протече изключително добре. Основните членове на експедицията се заеха със задачите си с професионализъм, който впечатли и окуражи Нора. Особено Блек скоро потвърди репутацията си на блестящ разкопвач. Холройд със забележителна бързина програмира безжична комуникационна система, организирана около главен предавател, която позволяваше на членовете на групата да разговарят помежду си от различни точки на обекта. Очарованието на Кивира омагьосваше и специалисти, и аматьори. Вечер разговорът край лагерния огън спонтанно стихваше и всички сякаш по даден знак отправяха поглед към мрачните стени на каньона по посока на невидимата кухина, в която се криеше градът.

Преди обяд на другия ден в каньона вече цареше ранният летен зной, ала горе под сянката на скалата самият град тънеше в прохлада. Холройд се беше покатерил по стълбата, бе се свързал с института и се беше спуснал без инциденти, завръщайки се към задачата си да сканира помещенията с протонния магнитометър. След това с помощта на дистанционното управление на системата за сателитно позициониране щеше да проучи основните точки на обекта.

Нора седеше върху защитната стена пред града близо до въжената стълба, която водеше до дъното на долината. Бонароти им беше пратил обяд по скрипеца и тя отвори своя пакет. Вътре имаше триъгълно парче сирене Пор дю Салю, четири големи резена прошуто ди Парма и великолепна дебела филия хляб, който готвачът бе изпекъл в туристическата си фурна сутринта след закуска. След като се нахрани и утоли жаждата си с вода от манерката, археоложката се изправи. Като ръководител на експедицията тя събираше данните за полевата инвентарна книга и беше време да провери докъде са стигнали другите.

Навлезе в сенките на древните кирпичени стени на предния площад. Блек и Смитбак работеха на голямото градско бунище близо до планетария: огромна прашна могила от пръст, натрошени животински кости, въглени и керамични фрагменти. Когато се приближи, Нора видя главата на Смитбак да се подава от сондажа. Перчемът над мръсното му лице възмутено се поклащаше. Въпреки волята й гледката я накара да се усмихне. За нищо на света нямаше да му достави удоволствието да научи, но бе започнала да чете книгата, която й беше дал. И трябваше да признае, че историята е увлекателна и страшна, независимо от чудотворното участие на автора в почти всяко важно или геройско събитие, което описваше.

Гласът на Блек отекна от стените на пещерата.

— Още ли не си свършил в квадрат Д-1, Бил?

— Защо не си гледаш свойто Д? — измърмори в отговор журналистът.

Блек се появи иззад могилата. Изглеждаше въодушевен, носеше лопата в едната ръка и четка в другата.