Дъглас Престън - Златото на Кивира

Блек, който беше наблюдавал как Холройд подготвя техниката, сега стоеше на разстояние от ръба и изглеждаше доволен от себе си. За разлика от него Слоун бе опасно близо до края на скалата.

— Невероятно е, Нора — извика тя. — Но като гледаш оттук, изобщо не можеш да предположиш, че там долу има ниша, камо ли руини. Странно.

Нора отиде при нея. Разположеното навътре селище не се виждаше и скалният перваз под върха напълно скриваше пещерата. Долината се гушеше между каменните стени на двеста метра под тях като зелен скъпоценен камък в червен обков. Потокът течеше в средата й и сега Нора по-ясно различи широкото стотина метра, осеяно с камънаци корито на честите порои. Виждаше се и лагерът със сини и жълти палатки, пръснати сред канадските тополи високо над заливната тераса. От огъня на Бонароти се виеше дим. Мястото беше добре избрано.

Когато наближи единадесет, Холройд изключи метеоприемника и се върна при радиото. Нора чу пращене, после високочестотен вой.

— Свързах се — съобщи той и си сложи слушалките. — Я да видим кой е там. — Холройд замърмори по микрофона, който приличаше на играчка с миниатюрните си размери. После рязко се изправи. — Няма да повярвате, но е самият доктор Годард. Ще пусна високоговорителя.

В този момент Слоун се отдалечи от ръба и се зае да навива някакво въже. Нора я погледна, после се обърна към микрофона, отново обзета от вълнение след откритието. Зачуди се как ще реагира Годард старши на новината за успеха им.

— Доктор Кели? — разнесе се далечният глас, пращящ и приглушен. — Нора? Вие ли сте?

— Доктор Годард — отвърна тя. — Тук сме. Успяхме.

— Слава Богу! — Отново пращене. — Всяка сутрин идвам тук. Още един ден и щяхме да пратим спасители.

— Стените на каньона бяха прекалено високи, не можехме да се свържем в движение. И ни трябваха няколко дни повече, отколкото очаквахме.

— Точно това казвах на Блейкууд. — Последва кратко мълчание. — Какви са новините? — Вълнението и опасенията в гласа на Годард ясно се долавяха въпреки смущенията.

Въпросът я свари неподготвена. Не беше мислила какво да каже.

— Открихме града, доктор Годард.

Разнесе се звук, който можеше да е ахване или електронно смущение.

— Кивира ли открихте? Това ли искате да кажете?

Нора отново замълча. Чудеше се откъде да започне.

— Да. Градът е голям, най-малко шестстотин помещения.

— Проклето пращене, не чух последното. Колко помещения?

— Шестстотин.

Разнесе се тихо хриптене или кашляне — Нора не можеше точно да определи.

— Мили Боже! В какво състояние е обектът?

— В прекрасно.

— Непокътнат ли е? Не е ли ограбен?

— Не. Нищо не е докоснато.

— Великолепно, великолепно!

Вълнението на Нора растеше.

— Това не е най-важното, доктор Годард.

— Да?

— Градът не прилича на никой друг. Пълен е с безценни, безценни артефакти. Жителите му не са взели нищо със себе си. Има стотици стаи, натъпкани с изключителни предмети, повечето в идеално състояние.

В гласа, който й отговори, се долавяха нови нотки.

— Какво искате да кажете с това „изключителни предмети“? Гърнета ли?

— Гърнета и още много други неща. Градът е бил удивително богат, за разлика от който и да е друг обект на анасазите. Тъкани, резба, тюркоазени накити, боядисани бизонски кожи, каменни идоли, фетиши, молитвени пръчици, палети. Дори има няколко ранни култови маски тип Кахина. Всичките са великолепно запазени.

— Нора замълча. Отново чу кашлица.

— Какво мога да кажа, Нора? Всичко това… Дъщеря ми там ли е?

— Да. — Нора подаде микрофона на Слоун.

— Слоун? — разнесе се гласът от Санта Фе.

— Да, татко.

— Всичко това наистина ли е вярно?

— Да, татко, вярно е, без каквото и да е преувеличение. Това е най-голямото археологическо откритие, откакто Симпсън е намерил каньона Чако.

— Това е доста претенциозно изявление, Слоун.

Тя не отговори.

— Какви са плановете ви за проучването?

— Решихме, че всичко трябва да се остави in situ и че не бива да се докосва нищо. Ще пуснем само един сондаж на сметището. Тук има работа по проучване и каталогизиране за цяла година, при това без да се мести нищо. Вдругиден възнамеряваме да влезем в Голямата кива.

— Чуй ме, Слоун: бъдете извънредно внимателни. После целият научен свят ще преценява всяка ваша стъпка, ще обсъжда всичките ви действия. Работата ви през следващите дни ще се анализира до най-малка подробност от самозвани експерти. И поради мащабите на откритието ще има завист и злонамереност. Мнозина ваши колеги няма да ви мислят доброто. Всички ще смятат, че са можели да се справят по-добре от вас. Разбираш ли какво ти говоря?