Дъглас Престън - Златото на Кивира

Но Блек, който вдигаше крак към второто стъпало, внезапно изгуби опора. Слоун се хвърли напред с бързината на котка, подхвана го и двамата се проснаха върху меката пясъчна дюна под стълбата. Останаха да лежат неподвижно един върху друг и Нора се затича към тях. Слоун трепереше и издаваше задавен звук, но когато се наведе, изпадналата в паника Нора видя, че тя истерично се смее. Блек изглеждаше вцепенен или от страх, или от изненада. Лицето му бе скрито между гърдите на Слоун.

— „Де ти е, смърте, жилото?“ 15 15 Коринтяни-1, 15: 55. — Б. пр. — напевно произнесе Смитбак.

Слоун продължаваше да се задъхва от смях.

— Аарън, трябваше да се катериш нагоре, не надолу!

Тя не се опитваше да отблъсне Блек настрани. След малко той се надигна с разрошена коса, отдръпна се назад и премести поглед от Слоун към въжената стълба, после пак се обърна към Слоун.

Като продължаваше да се кикоти, тя се изправи и заизтупва дрехите си.

— Само си внушаваш, че е трудно. Това е обикновена стълба. Но ако те е страх от падането, мога да ти дам предпазни ремъци. — Тя отиде при сака със снаряжението си. — Предвидени са за извънредни случаи, обаче можеш да ги използваш, докато свикнеш с катеренето. — Археоложката му помогна да си ги сложи и ги закопча за въжето на стълбата. — Сега вече не можеш да паднеш.

Странно мълчалив, Блек просто я погледна и кимна с глава. Този път психическата сигурност, която му вдъхваха ремъците, и окуражаването на Слоун му дадоха сили и скоро той уверено се изкачваше нагоре. Тя го последва и след малко Холройд се хвана за най-долното стъпало.

Нора бе забелязала, че в суматохата Слоун е забравила да провери психическото състояние на радарния специалист.

— Готов ли си, Питър? — попита тя.

Холройд я погледна и срамежливо се усмихна.

— Ей, това е просто стълба, както каза Слоун. Пък и всеки ден ще се катеря по нея. Трябва да свиквам.

Той пое дълбоко дъх и започна да се изкачва. Нора предпазливо пое след него. Тя провери една-две от халките на Слоун и установи, че наистина са здраво забити. От опит знаеше, че не бива да поглежда надолу, и наблюдаваше трите фигури над нея. Последваха дълги минути на почти отвесно катерене. На всеки перваз си почиваха. Последната отсечка свършваше с ужасяващо увисване назад под издадената скала. За миг Нора си спомни за Дяволския гръбнак: изкачването по пътеката, уплашеното цвилене на конете, преди да се пребият в пропастта. Тя решително продължи нагоре, изтегли се върху скалата и задъхано се отпусна на колене. Наблизо седеше Холройд, опрял глава върху ръцете си. Блек бе до него, разтреперан от изнемога и напрежение.

Изкачването изглежда не беше изтощило единствено Слоун. Тя започна да премества техниката на безопасно разстояние от ръба на скалата: устройството за сателитно позициониране, вече с дълга ултрачестотна антена, микровълнова антена, слънчева батерия, комбинация от приемници и предаватели. Утринните лъчи се отразяваха в сателитната чиния, все още опакована в найлонова мрежа за издигането по скалната стена.

Холройд с мъка се изправи на крака и се запъти към техниката, неохотно последван от Блек.

— Хайде да монтираме и да настроим тия неща — каза Холройд. — Не би трябвало да се забавим много.

Нора доволно си погледна часовника. Беше единадесет без петнадесет и до уреченото време за връзка с института оставаше четвърт час. Докато Холройд включваше радиопредавателя и насочваше сателитната антена, тя извърна очи към гледката наоколо, която бе поразителна: червени, жълти и червеникаво-кафяви скали, продължаващи безброй километри под яркото слънце, покрити с редки пинии и хвойни. Далеч на югозапад различаваше лъкатушната клисура по която течеше река Колорадо. На изток се издигаше мрачната грамада на Дяволския гръбнак, която минаваше покрай платото Кайпаровиц. Лилавият край на Кайпаровиц се издигаше над земята като гигантски каменен боен кораб, заседнал в пустинята, с бордове, оголени до кокал от ерозията, нацепен от стръмни каньони и дерета. Този пейзаж се ширеше във всички посоки, необитаема каменна пустош, обхващаща много хиляди квадратни километри.

За да подобри качеството на сигнала, Холройд се покатери по една от нискораслите хвойни и завинти радиоприемника за метеорологичните условия на върха й. После уви меката антена около един дълъг клон. Когато настрои уреда, Нора чу монотонния глас на говорителката да чете дневната прогноза за Пейдж, Аризона.