Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Това ще те заинтересува, Нора — усмихнато каза той. — Едва ли е имало по-ясна стратиграфска секвенция след разкопките на Кидър 16 16 Алфред Винсънт Кидър (1885–1963) — американски археолог. — Б. пр. в Пекос. При това само от контролния сондаж, който пуснахме вчера. Сега довършваме първите квадрати на големия сондаж.

— Той говори за себе си в множествено число. — Смитбак се облегна на лопатата си и протегна трепереща ръка на Нора. — За Бога, ще дадете ли поне капчица вода на един клет умиращ грешник?

Тя му подаде манерката и журналистът жадно отпи.

— Този човек е садист — каза Смитбак и избърса устата си. — На строежа на пирамидите идеше да му е по-леко. Искам да ме прехвърлиш.

— Когато си се включил в експедицията, си знаел, че ще бъдеш изкопчия — отвърна Нора и си взе манерката. — Какъв по-добър начин да си изцапаш ръцете и буквално, и преносно? Освен това се басирам, че не за пръв път се ровиш в мръсотии.

— И ти ли, Бруте? — въздъхна Смитбак.

— Ела да видиш какво сме свършили — каза Блек и я заведе при малък, прецизно изкопан сондаж в периферията на могилата.

— Това ли е контролният сондаж? — попита тя.

— Да — кимна Блек. — Идеален профил, нали?

— Абсолютно — потвърди Нора.

Никога не беше виждала толкова точна работа и толкова обещаващи резултати. Ясно се различаваха десетките тънки кафяви, сиви и черни пластове почва, разкриващи образуването на могилата във времето. Всички те бяха обозначени с номерирани флагчета. Други, още по-малки знаменца отбелязваха местата, откъдето бяха извадени артефакти. На земята до сондажа лежаха десетки, грижливо подредени найлонови торбички и стъклени епруветки с отделни артефакти, семена, кости или въгленчета. Нора видя, че Блек е устроил наблизо временна флотационна лаборатория с микроскоп за анализ на полени, семенца и човешки косми. До него имаше малък хартиен хроматографски комплект за анализ на разтвори. Тази високопрофесионална работа бе изпълнена със забележителна увереност и бързина.

— Профил като за учебник — каза Блек. — Най-отгоре е Пуебло Три с гребенчата и малко червена керамика. Отдолу следва Пуебло Две. Селището е възникнало внезапно към деветстотин и петдесета година.

— По същото време, когато анасазите са започнали да строят Чако — отбеляза Нора.

— Точно така. Под този пласт — археологът посочи един светлокафяв слой — има стерилна почва.

— Което означава, че градът е построен наведнъж — заключи тя.

— Да. Виж това.

Блек отвори една найлонова торбичка и внимателно изсипа три керамични фрагмента върху оставеното до сондажа парче мек плат. Те мътно заблестяха на обедното слънце.

Нора ахна.

— Слюдеста керамика черно върху жълто — промълви тя. — Великолепна е.

Блек повдигна вежди.

— От най-рядката. Значи и преди си виждала такава.

— Веднъж, на разкопките на Рио Пуерко. Беше много ерозирала, естествено. — Никой не е откривал цял съд.

Фактът, че Блек бе намерил три такива фрагмента само за един ден копане говореше за богатството на обекта.

— Самият аз никога не бях виждал такава керамика. Удивителна е. Някой успял ли е да я датира?

— Не. Открити са само двайсетина фрагмента и всички са от неясен контекст. Може би ти ще намериш тук достатъчно, за да успееш.

— Възможно е — каза Блек и върна чирепите в найлоновия плик с помощта на пинцети с гумирани краища. — А сега виж това. — Той приклекна до профила и посочи с върха на лопатката си поредица от редуващи се тъмни и светли ивици. Всички бяха осеяни с отчетливо обособени пластове натрошена керамика. — Обектът определено е бил обитаван сезонно. През по-голямата част от годината тук не са живели много хора, може би петдесетина или даже по-малко. Но всяко лято е имало прилив — очевидно сезонно поклонничество, но в далеч по-голям мащаб, отколкото в Чако. Личи по количеството натрошени грънци и въглени от огнище.

„Сезонно поклонничество — помисли си Нора. — Звучи като теорията на Арагон за ритуалното пътуване до жречески град.“ Реши да не го казва на Блек, за да не го ядоса.

— По какво съдиш, че е било през лятото? — попита тя.

— По полените — изсумтя Блек. — Но има и още. Както казах, едва сега започваме големия сондаж. Вече е ясно обаче, че бунището е било разделено.

Нора го зяпна любопитно.

— Как така разделено?

— В задната част има фрагменти от красиво рисувана керамика и кости от животни, използвани за храна. Пуйки, сърни, лосове, мечки. Има много мъниста, цели върхове от стрели, даже строшени съдове. Но отпред откриваме само най-грубата и грозна гребенчата керамика. И храната там очевидно е била различна.