Дъглас Престън - Златото на Кивира

— И аз не съм виждала такова нещо — промълви тя.

— Не познавам подобен погребален обред, нито културно поведение — отвърна Арагон. — Тук има невероятно много скелети, толкова разпръснати, че даже няма нужда от хоризонтален разрез. — Той посочи най-близките останки, явно е някакво многократно погребение: серия първични върху огромен брой вторични погребения. Тези скелети най-отгоре, пълните, дори не са били „погребани“ в археологическия смисъл. Телата изглежда са били довличани тук и набързо хвърляни върху дебелия пласт стари кости.

— Има ли следи от насилствена смърт?

— Не и върху целите скелети най-отгоре.

— Ами по-долните кости?

Последва кратко мълчание.

— Все още ги анализирам — отвърна Арагон.

Нещо я присви под лъжичката. Нора се огледа наоколо. Изобщо не беше гнуслива, ала това място приличаше на костница и я изпълваше с безпокойство.

— Какво може да означава това? — попита тя.

Арагон я погледна.

— За големия брой едновременни погребения обикновено има само една причина. Глад, болест, война… — Той замълча за миг. — Или жертвоприношение.

В този момент радиостанцията на Нора изпращя.

— Нора, тук е Слоун. Къде си?

— При Арагон. Какво има?

— Трябва да видите нещо. И двамата. — Гласът й трепереше от едва сдържано вълнение. — Да се срещнем на главния площад.

След няколко минути Слоун ги водеше през сложна поредица от помещения на втория етаж в отсрещния край на града.

— Правехме рутинно проучване — разказа тя — и потонният магнитометър на Питър засече голяма кухина в пода на една от стаите.

Стигнаха до голямо помещение, слабо осветено от фенер. За разлика от повечето други стаи в Кивира тази беше странно празна. Холройд стоеше в отсрещния ъгъл и настройваше магнитометъра: плоска кутия на колелца с щръкнала дълга дръжка с течнокристален дисплей накрая.

Ала Нора не гледаше Холройд. Взираше се в центъра на стаята, където бе повдигната част от пода и разкриваше оградена с плочи циста. Огромният плосък камък, който я беше покривал, внимателно бе подпрян на стената.

— Кой отвори този гроб? — остро попита Арагон.

Кипнала от гняв, Нора пристъпи напред. После погледна надолу и се закова на мястото си.

Цистата представляваше двоен гроб. Но не обикновен, типичен за анасазите гроб, съдържащ няколко гърнета и тюркоазено украшение. Двата сложно разчленени скелета лежаха в центъра на гробната яма и натрошените им кости бяха подредени в кръг в две огромни рисувани паници, като черепите бяха поставени най-отгоре. Паниците бяха покрити с памучни наметала, изтлели до вътъка. Запазените им части обаче бяха достатъчни, за да се вижда, че някога върху тях са били изтъкани изключително фини мотиви от ухилени черепи и сбърчени лица. Скалповете на двамата мъртъвци бяха положени върху черепите им. Единият беше с дълга бяла коса, красиво сплетена с тюркоазени украшения. Косата на другия бе кестенява, също сплетена на две плитки, в чиито краища имаше два големи полирани морски охлюва.

В предните зъби на двата черепа бяха инкрустирани червени халцедони.

Нора смаяно се взираше в гроба. Паниците бяха заобиколени с нечувано изобилие от погребални дарове: гърнета, пълни със сол, тюркоаз, кварцови кристали, фетиши и смлени оцветители. Имаше също две панички, издълбани от кварц, пълни догоре с някакъв фин червеникав прах — навярно пак червена охра. Нора плъзна поглед по цистата и видя сноп стрели, бизонски кожи, меки еленови кожи, мумифицирани папагали, красиви молитвени пръчици. Целият гроб беше покрит с дебел пласт жълт прах.

— Проучих праха под микроскоп — каза Слоун. — Полени са, поне от петнайсет вида цветя.

Нора удивено я зяпна.

— Защо полени?

— Цялата циста е била пълна със стотици килограми цветя.

Нора поклати глава.

— Анасазите никога не са погребвали мъртъвците си така. И досега не съм виждала такива зъби.

Арагон неочаквано коленичи до гроба. Отначало на Нора й хрумна странната мисъл, че антропологът има намерение да се моли. Ала той се наведе, насочи фенерчето си към костите и ги разгледа от съвсем близо. Докато плъзгаше лъча по двете паници с кости, Нора забеляза, че много от тях са счупени и по краищата на някои имаше следи от овъгляване. Тогава се разнесе силно ахване. Арагон се изправи. Изражението му внезапно се беше променило.

— Искам разрешение временно да взема няколко кости за изследване — със студено официален глас каза той.

От неговата уста тази молба повече от всичко останало озадачи Нора.