Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Естествено — подигравателно рече Блек. — Басирам се, че показват следващата отбивка на магистралата и най-близкия мотел. Всеки знае, че петроглифите на анасазите не са разчетени.

Арагон не му обърна внимание.

— Символът със стъпалото показва ходене, точките означават разстояние. Ако съдя по други обекти, които съм виждал, всяка точка е равна на шестнайсетина минути път или около хиляда и двеста метра.

— Ами антилопата? — попита Нора. — Какво символизира тя?

Антропологът я погледна.

— Антилопа — отвърна той.

— Значи това не е писменост, така ли?

Арагон отново се обърна към скалата.

— Не и в смисъла, в който я разбираме ние. Не е фонетична, сричкова или идеограмна. Аз смятам, че това е съвсем друг начин за употреба на символи. Но това не означава, че не е писменост.

— От другата страна на хребета видях звезда, вписана в луна, вписана в слънце — каза Нора. — Никога не бях виждала такова нещо.

— Да. Слънцето е символ на върховното божество, луната символизира бъдещето, а звездата — истината. Според мен цялата група знаци показва, че наблизо има оракул, нещо като индианско Делфи.

— Кивира ли имащ предвид? — попита археоложката.

Арагон кимна с глава.

— А какво означава тази спирала? — попита Холройд.

Ученият се поколеба за миг.

— Спиралата е била добавена по-късно. Обърната е, естествено. — Той провлачи глас. — В контекста на другите неща, които видяхме, бих я нарекъл предзнаменование, положено върху тези по-стари символи. Предупреждение за пътниците да не продължават нататък, указание за зло.

Внезапно се възцари мълчание.

— Лъвове, тигри и мечки, леле божке! — измърмори Смитбак.

— Очевидно все още има много неща, които не са ни известни — с едва доловими отбранителни нотки прибави Арагон. — Може би вие, господин Смитбак, с несъмнените си изчерпателни познания за вещиците на анасазите и техните съвременни наследници ще можете да ни просветите по този въпрос.

Журналистът повдигна вежди, но не отговори.

Когато продължиха, Холройд нададе вик. Той бе заобиколил откъм най-близката до тесния каньон страна на скалата и сочеше много по-нов надпис, надраскан с джобно ножче. Когато Нора го видя, страните й пламнаха. Тя приклекна до камъка и бавно прокара пръсти по тънките вдлъбнатини: П.К. 1983.

Когато докосна бащините си инициали върху скалата, нещо у Нора сякаш се стопи.

Възелът на насъбралото се през мъчителните дни напрежение рязко се разхлаби и тя се облегна на гладката повърхност, обзета от непреодолимо облекчение. Баща й наистина бе минал оттук. През цялото време бяха вървели по неговите стъпки. Смътно усети, че другите от групата са се струпали наоколо и я поздравяват.

Бавно се изправи на крака и събра членовете на експедицията до горичка от пустинни дъбове близо до мястото, където потокът изчезваше в тесния каньон. Всички изглеждаха въодушевени, освен Суайър, който мълчаливо се отдалечи с конете към недалечната ивица трева. Бонароти миеше мръсните съдове в реката.

— Почти стигнахме — каза Нора. — Според картите това е тесният каньон, който търсехме. На другия край би трябвало да намерим скрития каньон на Кивира.

— Безопасно ли е? — попита Блек. Изглежда ми непроходим.

— Огледах стените на този каньон — обади се Слоун. — Няма очевидни пътеки, които да водят нагоре към следващата долина. Ако ще продължаваме, това е единственият път.

— Става късно — отбеляза Нора. — Въпросът е дали сега да разтоварим конете и да пренесем багажа вътре или да пренощуваме тук и да влезем утре.

Пръв отговори Блек.

— Предпочитам днес да не мъкнем повече багаж, много благодаря, особено по този път. — Той посочи тесния каньон, който повече приличаше на цепнатина в скалата.

Смитбак се отпусна назад, като си вееше с дъбова клонка.

— Щом питате, аз бих седял тук с крака в потока и бих наблюдавал какви провизии вади от вълшебната си кутия синьоре Бонароти.

Останалите се съгласиха с него. Нора се обърна към Слоун. В очите й видя същия огън, който пламтеше в самата нея.

Другата жена лениво се усмихна.

— Само кажи.

Нора погледна входа на каньона — просто тъмен процеп в скалата — и кимна с глава. После отново се обърна към групата.

— Със Слоун отиваме на разузнаване — каза тя и си погледна часовника. — Може би няма да успеем да се върнем до залез слънце, така че е възможно да пренощуваме вътре. Някакви възражения?

Нямаше. Докато другите се заемаха с лагерните си задачи, Нора приготви раницата си, спалния си чувал и воден филтър. Слоун последва примера й и прибави въже и катераческо снаряжение. Бонароти безмълвно им пъхна в ръцете малки тежки пакети с храна.