Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Имам ли избор?

— Да. Ако откажете, разговорът приключва и сте свободен да си вървите.

— Страхотно — отвърна Скип и понечи да се изправи.

— Разбира се, после ще трябва да ви пратим призовка и ще похарчите пари за адвокат. Засега не сте заподозрян. Защо просто не се отпуснете и не отговорите на няколко въпроса? Във всеки момент можете да поискате да повикате адвокат или да прекратите разговора. Какво ще кажете?

— „Заподозрян“ ли казахте?

— Да. — Мартинес го погледна с безизразните си черни очи. Скип разбра, че полицаят очаква отговор.

— Добре — тежко въздъхна той. — Питайте.

Детективът кимна на някого зад едностранното огледало, после отново се обърна към Скип.

— Моля, кажете името си, адреса и датата на раждане. — Бързо приключиха с уводната част. После Мартинес попита: — Вие ли сте собственик на едно изоставено ранчо зад Фокс Рън, адрес извънградско шосе шестнайсет, пощенска кутия дванайсет, Санта Фе, Ню Мексико?

— Да. Собственици сме двамата със сестра ми.

— И сестра ви е Нора Уотърфорд Кели?

— Точно така.

— И къде се намира сестра ви в момента?

— На археологическа експедиция в Юта.

Лейтенантът кимна с глава.

— Кога е заминала?

— Преди три дни. Ще се върне най-рано след две седмици. — Скип отново понечи да се изправи. — Това има ли нещо общо с нея?

Мартинес му даде знак да прояви търпение.

— Двамата ви родители са мъртви, нали?

Скип утвърдително кимна.

— В момента работите в Археологическия институт на Санта Фе.

— Докато не се появихте вие.

Полицаят се усмихна.

— Откога работите в института?

— Нали ви казах в колата, днес е първият ми работен ден. Мартинес отново кимна, този път по-бавно.

— А къде сте работили преди това?

— Търсих си работа.

— Ясно. И кога за последен път сте бил на работа?

— Никога. Поне откакто миналата година завърших колеж.

— Познавате ли Тереса Гонзалес?

Скип облиза устни.

— Да. Познавам Тереса. Тя ни е съседка в ранчото.

— Кога я видяхте за последен път?

— Божичко, не знам. Преди десет месеца, може би преди единайсет. Скоро след като се дипломирах.

— Ами сестра ви? Кога за последен път е виждала госпожа Гонзалес?

Скип се размърда на стола.

— Ами… преди два дни, струва ми се. Помогнала на Нора в ранчото.

— Имате предвид сестра си Нора, нали? — попита Мартинес. — С Какво й е помогнала?

Младият мъж се поколеба.

— Била е нападната — бавно отвърна той.

Вратните мускули на Мартинес за миг престанаха да се движат.

— Ще ми разкажете ли по-подробно?

— Тереса се обаждаше на сестра ми, когато чуваше нещо в старата къща. Вандали, хлапетии, такива неща. Напоследък там било бая оживено, тя на няколко пъти звъня на сестра ми. Преди около седмица Нора отиде да види какво става. Каза, че я нападнали. Тереса чула суматохата, дошла с пушка и те избягали.

— Каза ли нещо друго? Описа ли нападателите?

— Нора каза… — Скип се замисли. — Нора каза, че били двама души. Двама души, облечени като животни.

Той реши да не споменава за писмото. Каквото и да се е случило, нямаше нужда от повече усложнения.

— Защо не е дошла при нас? — накрая попита Мартинес.

— Не съм сигурен. Не й е в стила да отиде в полицията. Винаги е искала сама да се справя. Според мен се е страхувала, че това може да забави експедицията й.

Детективът като че ли се замисли за нещо.

— Господин Кели — отново започна той. — Можете ли да ни съобщите къде бяхте през последните две денонощия?

Скип се сепна. После се отпусна назад и дълбоко си пое дъх.

— Освен че тая сутрин се появих в института, през целия уикенд бях в дома си.

Мартинес провери в папката.

— „Кале де Себастиан“ две хиляди сто и тринайсет, номер две „В“.

— Да.

— През това време не сте се виждал с никого?

Скип мъчително преглътна.

— В събота следобед ме видя Лари от магазина за спиртни напитки „Елдорадо“. После късно вечерта се обади сестра ми.

— Някой друг?

— Ами съседът ми викна три-четири пъти.

— Съседът ви ли?

— Да, Ред Фрайбърг, от съседния апартамент. Не обича шумна музика.

Мартинес се отпусна назад и прокара пръсти през късо подстриганата си черна коса. След дълго мълчание той отново се наведе напред.

— Господин Кели, снощи Тереса Гонзалес е била открита мъртва във вашето ранчо.

Изведнъж Скип усети, че тялото му сякаш натежава.

— Тереса ли?

Детективът кимна с глава.

— Всяка неделя тя получавала доставка фураж за животните. Миналата неделя не отворила вратата. Човекът забелязал, че животните са гладни и че кучето й е заключено в къщата. Когато на другата сутрин пак не отворила, той започнал да се тревожи и ни се обади.