Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Отзад, до зърнохранилището.

— И просто така го вдигна?

— Защо не? — присви очи Слоун. Едва забележимото движение напомни на Нора за котка, реагираща на опасност.

— Ами защото ние не докосваме човешки останки, освен ако не е абсолютно наложително за проучването ни — изсумтя Нора. — А ти си го взела в ръка, което означава, че не можем да направим ДНК-анализ на костния колаген. И най-лошото е, че дори не си го снимала in situ.

— Само го вдигнах — изненадващо тихо отвърна Слоун.

— Струва ми се, ясно ти дадох да разбереш, че първо ще обсъждаме такива неща.

Последва напрегнато мълчание. После зад нея се разнесе дращене и Нора се озърна към Смитбак.

— Какво правиш, по дяволите? — попита тя. Журналистът бе извадил бележника си и пишеше в него.

— Водя си бележки — отвърна той и притисна бележника към гърдите си.

— Нашия спор ли записваш? — извика Нора.

— И защо не? Искам да кажа, човешката драма е също толкова важна част от тази експедиция, колкото…

Холройд се приближи и грабна бележника от ръцете му.

— Това е частен разговор — заяви той, откъсна страницата и му подаде бележника обратно.

— Това е цензура! — възрази Смитбак.

Изведнъж Нора чу ниско гърлено мъркане, което преля в мелодичен смях. Тя се обърна и видя, че Слоун все още държи в протегнатата си ръка черепа и ги наблюдава с весело блестящите си кехлибарени очи.

Нора си пое дъх и не обърна внимание на смеха. „Не губи самообладание.“

— След като вече си го разбутала, ще го занесем на Арагон за анализ — тихо каза тя. — Тъй като е радетел за HAT, той може да възрази, обаче стореното — сторено. Повече не искам да извършваш каквито и да е процедури без моето изрично разрешение. Ясно ли е?

— Ясно — отвърна Слоун и с внезапно разкаян вид й подаде черепа. — Просто не разсъждавах. Сигурно е от вълнение.

Нора прибра черепа в найлонова торбичка за образци и я пъхна в раницата си. Стори й се, че долавя нещо предизвикателно в начина, по който Слоун беше протегнала черепа, и за миг се зачуди дали не е било нарочна провокация. В края на краищата, бе ясно, че тя е отлично запозната с правилата за теренна работа. Но после си каза, че изпада в параноя. Спомни си как самата тя веднъж безцеремонно беше измъкнала от пръстта един великолепен фолсъмски връх на копие и всички наоколо се бяха ужасили.

— Какво е HAT? — опърничаво попита Смитбак.

— Съкращение, което означава нулева археологическа травма. Идеята е, че археологическият обект не бива физически да се нарушава. Хора като Арагон смятат, че всяко нарушение, колкото и грижливо извършено или незначително да е, унищожава обекта за бъдещите археолози, които може да открият по-съвършени методи за проучване. Те обикновено работят с артефакти, вече изкопани от други.

— Привържениците на НАТ смятат, че традиционните археолози копаят реликви, вместо да реконструират култури — прибави Слоун.

— Ако Арагон разсъждава така, защо е дошъл с нас? — попита Холройд.

— Той не е абсолютен пурист. Предполагам, че за толкова потенциално важен проект като този Арагон е готов до известна степен да забрави личните си чувства. Струва ми се, че според него, ако някой ще смущава Кивира, най-добре да е той. — Нора се озърна наоколо. — Какво мислиш за тези стени? — попита тя Слоун. — Това не са сажди, а някаква плътна суха материя, като боя. Само че никога не съм виждала помещение на анасазите, боядисано в черно.

— Нямам представа — призна Слоун. Тя извади малка епруветка и зъболекарски инструмент от раницата си. После усмихнато погледна Нора. — Може ли да взема проба? Госпожо председател?

„Не ми е забавно, когато Смитбак ми вика така — помисли си Нора. — Още по-малко от твоята уста.“ Ала мълчаливо кимна и проследи с поглед Слоун, която опитно отлюспи няколко фрагмента в епруветката и я запуши.

Слънцето ниско се спускаше в небето и обагряше дълги ярки ивици по древните стени.

— Да се връщаме — каза Нора. Когато се запътиха към скалния перваз, тя се озърна назад към спиралите на стената зад селището. И потръпна въпреки жегата.

Същата вечер бяха принудени да лагеруват далеч от водоизточник. Конете бяха жадни и до залез слънце членовете на експедицията сериозно бяха намалили водните си запаси. Арагон взе черепа с очакваното от Нора безмълвно неодобрение. Уморени, те си легнаха рано и спаха зле.

Скоро след като потеглиха на другата сутрин, стигнаха до три разклоняващи се тесни каньона. Въпреки внимателното проучване Нора и Слоун не успяха да открият повече следи от древния път — или бяха надълбоко, или пороите ги бяха отнесли. Лаптопът със системата за сателитно позициониране все още не работеше и картата на Холройд не им бе от полза. Данните от радара се бяха превърнали в хаотичен пъстър лабиринт.