Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Много успокоително — измърмори Блек.

Нора прибра картата в тубуса, пришпори коня си и всички продължиха навътре в каньона. Той постепенно се разшири, потокът се стесни и на някои места съвсем изчезваше, оставяйки влажни ивици пясък, бележещи подземното му русло. Когато минаваха през стеснение в каньона, Нора спираше и го отбелязваше на картата. Слоун я настигна и известно време двете яздиха заедно.

— Пилот на самолет, опитна ездачка, археоложка, алпинистка — има ли нещо, което да не можеш да правиш? — попита Нора.

Слоун леко се размърда на седлото.

— Не поправям прозорци — през смях отвърна тя. После изражението й стана по-сериозно. — Предполагам, че заслугата или вината е на баща ми. Той е човек със строги изисквания.

— Той е забележителен човек — потвърди Нора, доловила язвителни нотки.

Слоун я погледна.

— Така е.

Излязоха от поредния завой и каньонът внезапно се разшири. До червеникавите скали растяха няколко канадски тополи. Лъчите на късното следобедно слънце косо се процеждаха между листата им. Нора си погледна часовника: минаваше четири. Тя със задоволство забеляза широка пясъчна издатина, където можеха да се установят на лагер — достатъчно високо, за да са защитени от неочакван порой, а и по бреговете на потока имаше много свежа трева за конете. Точно според името си каньонът. Остър завой рязко завиваше наляво и оставяше впечатлението за плътна каменна стена. Изглеждаше грозен — задръстен със скали, сух и горещ. До този момент бяха яздили спокойно, ала Нора знаеше, че това няма да продължи много.

Обърна коня си и зачака другите да се съберат около нея.

— Тук ще пренощуваме — извика тя.

Групата нададе одобрителни възклицания. Суайър помогна на Блек да слезе от седлото и ученият закуцука назад — напред, като разтърсваше крака и мърмореше. Холройд скочи сам, но се строполи на земята. Нора му помогна да се добере до едно от дърветата и той се облегна на дънера, докато изтръпналите му крака се раздвижат.

Слоун се приближи до Нора.

— Този каньон не ми харесва — сподели тя. — Какво ще кажеш да поразузная?

Нора погледна дъщерята на Годард. Тъмната й коса бе разрошена от вятъра, но това само подчертаваше красотата й и на златистата пустинна светлина кехлибарените й очи изглеждаха светли като на котка. През деня беше забелязала, че неколцина от членовете на експедицията, особено Блек, крадешком се възхищават на Слоун, чиято тясна памучна риза, разкопчана отгоре и леко мокра от пот, не оставяше почти нищо на въображението.

Нора кимна с глава.

— Добра идея. Междувременно аз ще се погрижа за всичко останало.

След като разпредели лагерните задачи, Нора помогна на Суайър да разтовари и разседлае конете. Подредиха всичко на пясъка и внимателно отделиха електронната техника от останалия багаж. С периферното си зрение тя видя, че въоръжен с кука за храсти, лопатка, нож и огромния си револвер, Бонароти се отдалечава на някаква загадъчна мисия. Дрехите му бяха все така чудодейно изгладени и чисти.

Веднага щом разтовариха конете, Суайър яхна Метиса. По време на прехода той постоянно бе говорил и пял на животните, разказвайки в стихове за събитията през деня. И докато водеше потното стадо към потока, отново запя:

Когато навлезе в тревата, той спъна няколко от водещите коне и завърза хлопатари на шиите им, после разседла Метиса и го завърза за десетметрово въже. Накрая се настани върху една скала, сви цигара, извади мръсно тефтерче и се загледа в конете, които се заеха с вечерната си паша.

Нора се обърна й доволно обходи с очи лагера. Откъм ромолящия поток подухваше прохладен ветрец. Из каньона гукаха гълъби и се носеше слаб мирис на хвойнов дим. В спускащия се сумрак засвириха щурци. Тя седна на една прекатурена скала. Знаеше, че трябва да използва светлината, за да попълни дневника си, но си позволи още малко да се наслади на мига. Блек седеше край огъня и разтриваше коленете си, докато другите вече бяха изпълнили задълженията си и чакаха да стане кафето.

Разнесе се хрущене на стъпки по пясък и Бонароти се появи откъм каньона с чувал на гръб. Той го пусна върху опнатия край огъня брезент, закрепи скарата над пламъците, намаза с мазнина голям тиган, хвърли вътре малко нарязан чесън от сандъка си и сложи на огъня тенджера с вода и ориз. После извади от чувала някакви отвратителни корени и грудки, наръчи билки и няколко парчета кактус. В това време Слоун се върна от разузнаването очевидно уморена, ала все така усмихната, и се приближи да погледа последните приготовления. Използвайки ножовете с ужасяваща бързина, Бонароти наряза корените и ги хвърли в тенджерата, наред с грудката и билките. После опърли кактуса на скарата, обели го, наряза го на ивици и го пусна при цвъртящия чесън. Разбърка сместа, прибави ориза и я вдигна от огъня.