Дъглас Престън - Златото на Кивира

Изведнъж усмивката на лицето му се замени със смайване.

— Какво става, по дяволите? — Смитбак рязко се завъртя. Нора проследи погледа му и видя, че товарният му кон Мухогъз препуска назад. По крака на журналиста висеше гъста слюнка. — Тоя проклет кон се опита да ме ухапе! — възмутено изрева той.

Товарният кон с невинна изненада се озърна назад.

— Този дърт Мухогъз! — снизходително поклати глава Суайър. — Определено има чувство за хумор.

Смитбак избърса крака си.

— И аз го установих.

След половин час спокойна езда Нора спря групата. Тя извади от завързания за седлото й алуминиев тубус картата, върху която Холройд беше нанесъл радарните данни. Проучи я бързо и после му даде знак да се приближи.

— Време е да засечем местонахождението си със сателитната система — каза Нора.

Знаеше, че на около девет и половина километра по Змийския каньон се отклонява по-малък каньон, отбелязан на картата с името ОСТЪР ЗАВОЙ. Номерът бе да определят кой от безкрайната върволица странични каньони, покрай които минаваха, е този остър завой. От дъното на каньона всички завои изглеждаха еднакви.

Холройд затършува в самара и извади устройството за сателитно позициониране — лаптоп, в който беше качил всички навигационни данни. Докато Нора чакаше, той стартира компютъра и затрака на клавиатурата. След няколко минути сбърчи лице и поклати глава.

— Точно от това се страхувах.

Нора се намръщи.

— Само не ми казвай, че не е достатъчно мощен.

Холройд кисело се засмя.

— Мощен ли? Той използва двайсет и четири канално четящо устройство с дистанционна връзка. Може да чертае карти, да оставя пътеки от трошици хляб, каквото му кажеш.

— Тогава какъв е проблемът? Да не се е повредил?

— Не, просто не може да засече данните. За да го направи, трябва да регистрира най-малко три спътника в геостационарна орбита. От този дълбок каньон обаче не може да открие нито един. Разбираш ли?

Холройд обърна лаптопа към Нора и тя пришпори коня си към него. На екрана се виждаше дребномащабна карта на платото Кайпаровиц. В горния край имаше по-малки прозорци с увеличени карти на езерото Пауъл, компаси, различни данни. В един от тях прочете следните съобщения:

РЕЖИМ НА ЗАСИЧАНЕ

ТЪРСЕНЕ НА САТЕЛИТИ…

ОТКРИТИ САТЕЛИТИ: 0

3-D ЛОКАЛИЗАЦИЯ: НЯМА

ШИР/ДЪЛЖ: НЯМА ДАННИ

ВИСОЧИНА: НЯМА ДАННИ

ПРЕМЕСТЕТЕ УСТРОЙСТВОТО И СТАРТИРАЙТЕ

НОВА СЕСИЯ

— Виждаш ли? — Холройд посочи малък прозорец на екрана, в който няколко червени точки орбитираха по кръгла траектория. — Това са наличните сателити. Зеленото означава добра връзка, жълтото — лоша, а червеното — никаква. Всички са червени.

— Изгубихме ли се вече? — със смесица от опасение и задоволство извика Блек иззад тях. Нора не му обърна внимание.

— Ако искаш да засечем сателитите, трябва да се качиш горе.

Тя погледна високите червени скали, после пак сведе очи към Холройд.

— Ти си пръв.

Той се усмихна, изключи лаптопа и го прибра в самара.

— Това е страхотен уред, когато работи. Обаче предполагам, че тук дори възможностите на техниката си имат граници.

— Искаш ли да се покатеря и да отчета данните? — със спокойна усмивка попита приближилата се Слоун.

Нора любопитно я погледна.

— Нося си катераческо снаряжение — поясни Слоун, повдигна капака на самара и показа ремъци и всевъзможни пособия. Тя замислено погледна скалните склонове. — Не е много трудно, сигурно бих могла да се изкатеря и без въжета.

— Ще го направим, когато наистина се налага — отвърна Нора. — Точно сега предпочитам да не губим време. Ще определим местоположението си по данните, с които разполагаме.

— Както кажеш — добродушно отстъпи Слоун.

— Може да нямаме сателити, но имаме карти — заяви Нора.

Тя разгърна картата на Холройд върху предната част на седлото и внимателно я проучи, като прецени приблизителната им скорост и изтеклото време. После отбеляза с точка вероятното им местоположение, датата и часа.

— Често ли си го правила? — попита я Холройд.

Нора кимна с глава.

— Всеки археолог трябва да може да чете карти. Адски е трудно да откриеш някои по-отдалечени обекти. И работата още повече се затруднява ето от това. — Тя посочи напечатаната в ъгъла на картата забележка: ДАННИТЕ НЕ СА ПРОВЕРЕНИ. — Повечето карти са направени по стереограмни образи, заснети от въздуха. Понякога това, което се вижда от самолета, е съвсем различно от действителността. Както сам знаеш, твоята радарна снимка, която е абсолютно точна, не винаги отговаря на картата.