Дъглас Престън - Златото на Кивира

Суайър се вторачи в преградата пред тях, непроходими мрачни останки, осветени от призрачния лъч на прожектора.

— Пролуките са много тесни. Някой кон може да се оплете в храст или да се изкорми на подводен клон.

— Имаш ли друга идея?

Каубоят погледна към водата.

— Не — призна той. — Нямам.

Хикс отвори голям шкаф и с помощта на Холройд извади от него тежка безформена гумена маса. Суайър изведе едър кон от единия фургон и го оседла. Нора забеляза, че не му слага оглавник и юзда. Арагон и Бонароти започнаха да носят багажа при сала, готови да го натоварят. Блек стоеше до фургоните и скептично наблюдаваше. Суайър му подаде кожен камшик.

— За какво ми е това? — като го държеше на една ръка разстояние от себе си, попита археологът.

— Аз ще поведа този кон към брега — поясни каубоят. — Нора ще извежда останалите един по един. Вашата работа е да ги карате да скачат във водата след мен.

— О, нима? И как точно да го направя?

— Ще ги удряте с камшика.

— Да ги удрям с камшика ли?

— Да, по задниците. Не им позволявайте да спрат и да се замислят.

— Това е безумно. Ще ме изпоритат.

— Никой от тези коне не рита, но все пак бъдете готов да отскочите настрани. И издавайте такъв звук. — Суайър издаде шумен неприятен звук като от целувка.

— Може би щеше да е по-лесно с букет цветя и кутия бонбони — пошегува се Смитбак.

— Аз нищо не разбирам от коне — възрази Блек.

— Естествено. Обаче човек не трябва да е професионален коняр, за да удря с камшик конски задници.

— Конете няма ли да ги заболи?

— Малко ще ги пари — каза Суайър. — Обаче нямаме цяла нощ да ги убеждаваме.

Блек продължаваше намръщено да зяпа камшика. Нора не бе сигурна от какво повече е разстроен ученият: от това, че ще бие конете, или че му заповядва някакъв каубой.

Суайър се метна на седлото.

— Пускайте ги да излизат един по един и гледайте във водата да е свободно, за да не се хвърлят един върху друг.

Той се обърна и пришпори коня си. Животното незабавно се подчини, скочи във водата, за миг изчезна под повърхността и отново изплува, като пръхтеше и си поемаше въздух. Каубоят ловко се бе изхлузил от седлото във въздуха, беше паднал до коня и шепнешком насочи Метиса напред.

Останалите коне неспокойно пристъпваха от крак на крак във фургоните, сумтяха с разширени ноздри и уплашено избелваха очи.

— Хайде — каза Нора и пусна втория кон. Животното се приближи до ръба на шлепа, после спря. — Ударете го! — извика на Блек тя.

За нейно облекчение археологът решително пристъпи напред и плесна коня по задницата. Той се хвърли във водата след коня на Суайър.

Смитбак весело ги наблюдаваше.

— Браво! — възкликна журналистът. — Хайде, Аарън, само не ми казвай, че за пръв път използваш камшик. Сигурен съм, че съм те виждал да се мотаеш из садо-мазо баровете във Вилидж.

— Иди да помогнеш на Холройд със сала, Смитбак — изсумтя Нора.

— Слушам. — Той се обърна.

Един по един вкараха и останалите коне във водата, докато образуваха неправилна колона и се запровираха през една от пролуките в купчините дървета. Нора заключи фургоните, после се върна при перилата и проследи с поглед Суайър, който излезе на брега под жълтата светлина на прожектора. Той завърза коня си и с викове отново нагази в езерото, за да изкара другите животни на сушата. Скоро ги събра и ги поведе навътре в каньона, за да освободи място за сала.

Нора го погледа още известно време, после се обърна към Блек.

— Браво, Аарън.

Геохронологът се изчерви от гордост.

Тя погледна останалите от групата.

— Да се заемем с багажа. Много благодаря за помощта, капитане. Ще се погрижим да скрием сала, докато ни няма. Ще се видим след няколко седмици.

— Освен ако не ви видя по-рано — сухо отвърна Хикс и се върна в рубката.

Към единадесет в пълната тишина на пустинната нощ Нора за последен път обиколи заспиващия лагер, после опъна спалния си чувал на известно разстояние от другите и внимателно оформи пясъка на мястото на хълбоците и раменете си. За да сведе до минимум паническите приготовления в последния момент, тя се беше погрижила багажът им да е опакован в самарите, готов за натоварване сутринта. Конете бяха спънати наблизо и доволно дъвчеха люцерна. Останалите от групата или спяха в палатките си, или заспиваха в спалните си чували край гаснещия огън. „Ландлокд Лора“ вече пътуваше обратно за пристанището. Експедицията беше започнала.

Нора се отпусна в спалния си чувал и спокойно въздъхна. Дотук добре. Блек бе голяма досада, но научните му качества компенсираха киселото му поведение. Смитбак я беше изненадал неприятно, но яките му плещи и ръце го правеха добър изкопчия и тя щеше да се погрижи да е зает с лопатата, независимо дали това му харесва. Преди да си легне, той пъхна книгата си в ръцете й и Нора безцеремонно я прибра в сака си.