Дъглас Престън - Златото на Кивира

Тя се замисли, опряна с ръка на касата. Допреди две години в Ню Мексико нямаше вълци. После от Министерството на дивеча и рибата бяха пуснали няколко в пустинята Пекос. „Сигурно са слезли от планината.“

Тереса се върна в стаята си, съблече си нощницата, намъкна дънки, риза и ботуши и отвори оръжейния шкаф. Оръжията мътно лъщяха в сумрака. Тя се пресегна за любимия си уинчестър с четиридесет и седем сантиметрова цев и голям пълнител. Сигурна, лека пушка, рекламирана като отбранително оръжие с несравнима обезвреждаща мощ. Просто друг начин да се каже, че е идеална за убиване на хора. Или вълци.

Зареди пълнителя: осем патрона дванадесети калибър. Не за пръв път след нападението срещу Нора чуваше звуци от ранчото на Кели. А веднъж на връщане от Санта Фе бе видяла ниска тъмна фигура да дебне при старите пощенски кутии. Трябваше да са вълци, какво друго можеше да е? Онази вечер бяха атакували Нора в къщата. Сигурно й бяха изкарали акъла, за да й се стори, че говорят. Тереса поклати глава. Нора не беше от плашливите.

Вълците, които не се боят от хора, са опасни и Тереса не искаше да се изправя насреща им невъоръжена. Най-добре направо да реши проблема. Само да смееха от Министерството на дивеча и рибата да повдигнат въпроса. Тя си знаеше как се ръководи ранчо.

Тереса взе пушката под мишница, пъхна фенерчето в задния си джоб и се върна при кухненската врата, без да включва осветлението. На излизане чу Теди да скимти и сумти, но изобщо не понечи да я последва.

Тя излезе на задната веранда и затвори вратата след себе си. Дъските тихо заскърцаха, докато слизаше по стъпалата. Зави към кладенеца и се насочи към пътеката зад него. Тереса беше висока жена с едър кокал, ала притежаваше вродена способност да се движи безшумно като котка. При къщичката на кладенеца дълбоко си пое дъх, здраво стисна пушката и потъна в мастиленочерния мрак. Безброй пъти бе минавала оттук, за да си играе с Нора, и краката й знаеха пътя.

Скоро се спусна в дерето. Къщата на Кели се издигаше на отсрещния склон и ниският й покрив се очертаваше на фона на небето. На съвсем слабата звездна светлина се виждаше, че входната врата е отворена.

Тя зачака и наостри слух, но чу само шепота на вятъра в клоните на пиниите. Усещаше успокоителния допир на хладната стомана в ръцете си.

Провери посоката на вятъра — намираше се откъм подветрената страна, което означаваше, че вълците не могат да доловят миризмата й. Във въздуха се носеше странен мирис, който й напомняше аромата на грамофончета, ала нищо повече. Може зверовете да са я чули и да са избягали. Или още бяха в къщата.

Вдигна предпазителя и притисна фенерчето към цевта на уинчестъра. После се запъти към къщата. Огряна от вълнообразната звездна светлина, сградата странно приличаше на потънал древен храм. Тереса можеше да използва фенерчето, за да парализира за миг всеки звяр, който се появеше, и да го превърне в неподвижна мишена.

И тогава чу нещо, което не беше вълк. Спря и се заслуша. Гърлен монотонен напев, дрезгав, тих и заглъхващ като падане на изсъхнали листа.

Идваше от къщата.

Тя облиза пресъхналите си устни и дълбоко си пое дъх. Качи се на предната веранда и изчака една-две минути. Колкото можеше по-тихо направи още две крачки напред, насочи пушката към вратата и включи фенерчето.

Вътре всичко си беше като предишната седмица: бъркотия от потрошена покъщнина, прах и боклуци. Тук по-силно миришеше на цветя. Бързо плъзна лъча по ъглите и вратите. Нищо. През правоъгълника на един разбит прозорец нощният вятър леко раздвижваше лекьосаната завеси. Напевът се чувайте по-ясно и като че ли идваше отгоре.

Тереса се прокрадна до стълбището и изключи фенерчето. Явно не бяха зверове. Може би в края на краищата Нора имаше право: бяха я нападнали маскирани хора, навярно изнасилвани. Спомни си странната уплаха на Теди Беър. Може би щеше да е по-добре безшумно да се върне у дома и да повика полиция.

Не — докато ченгетата пристигнат със своите святкащи буркани и тропащи обувки, тия проклетници ще изчезнат в сенките. И Тереса щеше да остане с глождещата я мисъл кога отново ще се появят. Сигурно другия път щяха да опитат с нейната къща. Или да я издебнат навън и невъоръжена…

Пръстите й се стегнаха около приклада. Трябваше да действа сега, докато можеше. Баща й я беше научил да ловува. Имаше оръжие и знаеше как да го използва. Имаше и преимуществото на изненадата. Тя се заизкачва по стълбището. Движеше се инстинктивно, преместваше тежестта си от крак на крак с изключителна предпазливост.