Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Други институти приемат убити мимбърски гърнета в колекциите си.

— Ние не сме други институти — с мек шепот отвърна Годард. — Тези съдове са погребани от хора, които са почитали мъртвите си, и ние сме длъжни да уважаваме чувствата им. Съмнявам се, че госпожа Хенигсбот би одобрила да изкопаем нейния скъп покоен Хари. — Той седна на стола зад масата. — Онзи ден ме посети доктор Блейкууд, Нора.

Тя застина. Значи все пак се отнасяше за това.

— Спомена, че изоставате с проектите си и че според него атестирането ви може да не е положително. Ще ми дадете ли някакво обяснение?

— Нищо не мога да кажа — отвърна Нора. — Готова съм да си подам оставката.

За нейна изненада Годард широко се усмихна.

— Оставка ли? Защо ще подавате оставка?

Нора се прокашля.

— За шест месеца не мога да отчета разкопките в Рио Пуерко и Галегос и… — Тя млъкна.

— И?

— И да направя каквото трябва — довърши Нора. — Затова спокойно мога да подам оставка още сега и да ви спестя главоболията.

— Разбирам. — Блестящите очи на Годард нито за миг не се откъсваха от нейните. — Да направите каквото трябва, казвате. Може би имате предвид търсенето на изчезналия град Кивира?

Тя се сепна и председателят отново се усмихна.

— А, да. Блейкууд спомена и за това.

Нора мълчеше.

— Освен това спомена за неочакваното ви отсъствие от института. То свързано ли е с тази ваша идея… това търсене на Кивира?

— Бях в Калифорния.

— Трябваше да се сетя, че Кивира е малко по на изток.

Нора въздъхна.

— Не съм отсъствала в работно време.

— Доктор Блейкууд не смята така. Намерихте ли Кивира?

— В известен смисъл да.

В кабинета се възцари тишина. Нора погледна Годард. Широката му усмивка внезапно беше изчезнала.

— Искате ли да ми обясните?

— Не.

Изненадата му трая само миг.

— Защо?

— Защото този проект си е мой — рязко отвърна тя.

— Ясно. — Годард се наведе към нея. — Институтът може да ви помогне да осъществите проекта си. А сега ми кажете какво открихте в Калифорния?

Нора замислено се разшава на стола си.

— Получих радарни снимки, показващи древен път на анасазите до място, което според мен е Кивира.

— Наистина ли? — На лицето му се изписа удивление, примесено с още нещо. — И откъде взехте тези снимки?

— Имам познат в Лабораторията за реактивно движение. Той дигитално обработи радарните изображения на района, отстрани съвременните пътеки и остави древния път. Той води право към сърцето на района с червените скали, споменат в ранните испански сведения.

Годард кимна с любопитно и въпросително изражение.

— Невероятно! Вие криете много изненади, Нора.

Тя не отговори.

— Естествено, доктор Блейкууд имаше основание, но може би малко прибърза. — Председателят леко постави ръка на рамото й. — Ами ако направим това търсене на Кивира наш проект?

Нора се замисли.

— Не съм сигурна, че ви разбирам.

Годард отдръпна ръка, изправи се и бавно започна да се разхожда из стаята, без да я поглежда.

— Ами ако институтът финансира тази ваша експедиция и отложи атестирането ви? Как ви звучи това?

Нора се взираше в тесния му гръб и обмисляше думите му.

— Звучи ми невероятно, ако не възразявате, че го казвам — отвърна тя.

Председателят понечи да се засмее, но смехът бе прекъснат от пристъп на кашлица. Той се върна при масата.

— Блейкууд ми разказа за вашите теории, за писмото от баща ви. Някои от оценките му далеч не бяха благожелателни. Но и аз отдавна се чудя за Кивира. Най-малко трима испански изследователи на Югозапада са чували тези истории за легендарен златен град: Кабеса де Вака през трийсетата година на шестнайсети век, отец Маркос през хиляда петстотин трийсет и осма и Коронадо през хиляда петстотин и четирийсета. Техните съобщения прекалено много си прилича, за да са измислени. И после през седемдесетте години на осемнайсети век, както и през трийсетте години на деветнайсети, още хора от онази пустош твърдели, че са чували за изгубен град. — Годард я погледна. — Никога не съм се съмнявал в съществуването на Кивира. Въпросът винаги е бил точно къде се намира.

Той заобиколи масата и отново се опря на ръба й.

— Познавах баща ви, Нора. Щом е казал, че е открил доказателства за този изгубен град, ще му повярвам.

Нора прехапа устни, за да овладее неочаквания прилив на вълнение.

— Разполагам с правомощия да поставя института в подкрепа на вашата експедиция. Но първо трябва да видя доказателствата. Писмото и данните. Ако казвате истината, ще ви подкрепим.