Дъглас Престън - Златото на Кивира

Холройд запремигва.

— Да не би да се опитваш да ме разубедиш?

— Само искам да съм сигурна, че разбираш в какво се забъркваш.

— Ти видя какви книги чета. Знам, че няма да е спокоен излет. Тъкмо това е предизвикателството, нали? — Той седна до дървената маса и притегли клавиатурата към себе си. — Като ти донесох тези данни, рискувах да ме пратят в затвора. Да не мислиш, че ме е страх от малко копане?

Нора се усмихна.

— Ясно. — Тя придърпа един от пластмасовите столове. — Как точно работи това нещо?

— Радарният сигнал просто е друг вид светлина. Совалката я насочва към Земята и тя се отразява изменена. Скенерът просто прави дигитални снимки на отразения сигнал и ги комбинира. — Холройд натисна няколко клавиша. Последва кратка пауза, после в долната част на екрана се отвори прозорче, в което течаха съобщения, докато се зареждаше сложна програма. В ъглите на дисплея се отвориха още няколко прозорчета с различни софтуерни указания. После в средата се отвори голям прозорец. Холройд плъзна курсора по менютата. Накрая в големия прозорец се появи образ, обагрен в неестествено червен цвят.

— Това ли е? — разочаровано се втренчи в екрана Нора. Най-малко беше очаквала такова нещо: объркващи едноцветни образи, които изобщо не й приличаха на релеф.

— Това е само началото. Скенерът взима предвид инфрачервените емисии и радиометрията, но това е прекалено дълго за обясняване. Освен това наблюдава Земята в три различни радарни честоти и две поляризации. Всички цветове ще се появяват на екрана един върху друг. Това ще отнеме няколко минути.

— Тогава ли ще видим пътя?

Холройд се засмя.

— Де да беше толкова просто. Ще трябва да изстискаме докрай данните, преди да видим пътя. — Той посочи с ръка. — Това червено е радарна честота L. Тя има дължина на вълната двайсет и пет сантиметра и прониква на дълбочина пет метра сух пясък. После ще отворя честота C.

Появи се син цвят и се плъзна надолу по екрана.

— Честота C има дължина на вълната шест сантиметра и прониква най-много на два метра дълбочина. Така че това, което виждаш сега, е малко по-плитко. — Още няколко клавиша. — А ето я и честота X. Дължината на вълната й е три сантиметра. Общо взето, това е самата земна повърхност.

На екрана засия неоновозелен цвят.

— Не виждам какво ще сглобиш от всичко това — рече Нора, вторачена в неправилните цветни ивици.

— Сега ще прибавя поляризациите. Радарният лъч е поляризиран хоризонтално или вертикално. Понякога пращаш хоризонтално поляризиран лъч и той се връща вертикално поляризиран. Това обикновено става, когато лъчът срещне много вертикални дървесни дънери.

На дисплея се появи нов цвят. На програмата й трябваше повече време да оцвети образа — очевидно изчисленията се усложняваха.

— Прилича на де Кунинг 5 5 Вилем де Кунинг (р. 1904) — американски художник, роден в Холандия. — Б. пр. — отбеляза Нора.

— На какво?

Тя махна с ръка.

— Няма значение.

Холройд се обърна към екрана.

— Това тук е съставен образ на терена от повърхността до около четири й половина метра. Сега само трябва да отстраним някои дължини на вълните и да умножим други. Ето къде е истинското майсторство. — Нора долови нотки на гордост в гласа му.

Той отново започна да пише, този път по-бързо. На екрана се отвори нов прозорец и пред очите на Нора запрепускаха редове от компютърна програма. Далечните пустинни простори внезапно бяха покрити от тънка паяжина.

— Боже мой! — извика тя. — Ето ги! Нямах представа, че анасазите…

— Чакай малко — прекъсна я Холройд. — Това са съвременни следи.

— Но в този район не би трябвало да има никакви пътища!

Той поклати глава.

— Някои от тези линии сигурно са пътеки на диви коне, сърни, койоти, пуми, може би даже джипове. През петдесетте години в този район са търсили уран. Повечето едва ли се виждат с просто око.

Нора провеси нос.

— Как ще открием пътя на анасазите сред всички тия следи?

Холройд широко се усмихна.

— Прояви търпение. Колкото по-стар е пътят, на толкова по-голяма дълбочина се намира. Ерозията и ветровете затрупват много от старите пътища. Камъчетата, които древните пътници са преобръщали, с времето са се загладили, докато новите пътища са покрити с по-остри камъни, които по-силно отразяват радарните лъчи.

Той продължи да трака по клавиатурата.

— Никой не знае защо, но понякога се случват невероятни неща, ако умножиш стойностите на две дължини на вълните, ако ги разделиш една на друга или вдигнеш на куб едната, вземеш квадратен корен от другата и извадиш косинуса на възрастта на майка си.