Дъглас Престън - Златото на Кивира

Знаете, че след време ще се върнат в Кивира. Специално избран екип от института, въоръжен с противогази и скафандри, щеше да документира обекта. Откритието на Слоун — слюдестата керамика с божествена красота и невъобразима стойност — грижливо щеше да бъде проучено и документирано в института под ръководството на самия Годард. Й може би след време Смитбак дори щеше да напише книга за експедицията — или поне за онази част от нея, която нямаше да причини непоносима мъка на Годард.

Нора тежко въздъхна. Кивира щеше да я чака. Местонахождението й нямаше да стане публично достояние — за това щеше да се погрижи отровният прах. Вяха мъртви почти всички, които знаеха къде се намира градът, освен народа на нанкоуип. Живите щяха да запазят тайната.

Беюдзин се надвеси над скелета, развърза кожената си торбичка и сведе глава, после загреба малко жълт царевичен прах и цветен прашец, поръси гроба и запя тих ритмичен напев, красив с простата си монотонност. Другите също наведоха глави.

Когато песента стихна, индианецът погледна Нора. Очите му блестяха, набръчканото му лице се усмихваше.

— Благодаря ти, че ми позволи да възстановя равновесието! — каза той. — Благодаря ти от свое име и от името на нарова си!

Беше ред на Скип. Той взе писмото от Нора и го заобръща в ръцете си. После коленичи, внимателно разрови пясъка и пъхна плика в джоба на бащината си риза. Известно време остана на колене, след това бавно се изправи и се върна до Нора.

Тя пое дълбоко дъх, приготви се, разтвори дневника на последния запис и започна да чете.

До моите скъпи, чудесни деца Нора и Скип!

Когато прочетете тези думи, мен няма да ме има. Разболях се от болест, с която, боя се, съм се заразил в града, който открих: Кивира. Макар да не съм сигурен, че това писмо ще стигне до вас, в душата си вярвам, че то ще ви намери. Защото искам за последен път да поговоря с вас чрез този дневник.

Ако е по силите ви, оставете руините на Кивира непокътнати и в забвение. Това е зло място — вече го знам въпреки краткото си проучване. Напълно е възможно то да е причина за смъртта ми, въпреки че не разбирам защо. Навярно е най-добре някои знания да бъдат забравени, да умрат и да се върнат в земята, също като нас.

Имам към двама ви по една молба. Скип, моля те, не пий. Това е семейна черта и ти гарантирам, че няма да можеш да се справиш. Аз не успях. А ти, Нора, моля те, прости на майка си. Знам, че в мое отсъствие тя ме е обвинявала за случилото се. Когато пораснеш, ще ти е трудно да простиш. Но не забравяй, че в известен смисъл тя е имала право да ме обвинява. И винаги искрено те е обичала.

Това е красиво място да умреш, деца. Нощното небе е обсипано със звезди, потокът ромоли в долината, в далечината вие койот. Дойдох тук за богатства, но видът на Кивира промени намеренията ми. Всъщност аз не оставих следи от присъствието си там. И взех само едно нещо, което е предназначено за теб, Нора, като доказателство, че баща ти наистина е открил легендарния град. Защото тъкмо там научих, че съм оставил истинското си съкровище — вас двамата — в Санта Фе.

Знам, че не бях страхотен баща, нито поне добър баща, и искрено съжалявам за това. Пропуснал съм безброй много бащински задължения. Но обичам и двама ви. И винаги ще ви обичам. Обичта ми към вас пламти по-ярко от хилядите звезди по небето над мен. Може да умра, но обичта ми към вас ще остане жива.

Нора замълча й затвори очи. За миг целият каньон сякаш потъна в почтително мълчание. После тя вдигна клепачи, затвори бележника и внимателно го остави на земята до баща си. Обърна се и през сълзи се усмихна на Смитбак.

Четиримата се спуснаха по тясната пътека и се отправиха към очакващите ги коне и към дома.

Археологията в този роман на места е спекулативна, но се основава на факти. Историята на анасазите, загадката на упадъка на Чако и изоставянето на платото на Колорадо, отдавна търсените доказателства за връзка с Централна Америка, използването на радар за откриване на праисторически пътища, както и канибализмът и описаните магьоснически практики, се основават на истински научни открития. Освен това един от авторите, Дъглас Престън, е пътувал и живял сред индианските народи в Югозапада, както разказва в своята документална книга „Да разговаряш със земята“.

Авторите са използвали сведения от редица други публикации, най-важните от които са следните: Клайд Клъкхон — Магьосничеството на навахо; Блекбърн и Уйлямсън — Каубои и пещерни обитатели; Археология на кошничарите в Голямото дере в Юта; Краун и Джъдж (съст.) — Чако и Хохокам; праисторически регионални системи в американския Югозапад-, Катрин Гейбриъл — Пътища към центъра: културен атлас на каньона Чако и анасазите-, Джеймс Макнили — Свещеният вятър във философията на навахо; Дейвид Робъртс — В търсене на Старите-, Джордж Пепър — Пуебло Вонито, Хестър, Шафър и Федър — Полеви методи в археологията; Лин Себаетиан — Анасазите от Чако; Леви, Нютра и Паркър — Трепереща ръка, диво магьосничество и пеперудена лудост; Мауч Месинджър (съст.) — Етичен кодекс за колекциониране на културни богатства; Крие Кинкейд (съст.) — Пътният проект на Чако, фаза I: преоценка на праисторическите пътища в долината Сан Хуан; Тим Д. Уайт — Праисторическият канибализъм при Манкос 5MTUMR — 3246; Кристи Търнър — Човекът царевица: праисторически канибализъм и насилие в американския Югозапад; Фарук Ел-Баз — Археология през космическата ера. Сайънтифик Американ, август 1997.