Дъглас Престън - Златото на Кивира

— И за кога точно ви трябват данните? Бих могъл да ускоря нещата, ако директорът на института лично се свърже с моя шеф — големите имена винаги го впечатляват. — Той мислено се изруга, че говори презрително за началника си. Не се знаеше кога може да ти се отрази нещо такова, а Уоткинс никога не прощаваше.

Нора се наведе към него.

— Трябва да ви призная нещо, господин Холройд. В момента не работя с пълната подкрепа на института. Истината е, че ръководството изобщо няма да обсъди въпроса за организиране на експедиция за откриването на този град, преди да им представя доказателство. Затова имам нужда от вашата помощ.

— Защо толкова искате да откриете този град?

— Защото това ще е най-голямото археологическо откритие на нашето време.

— Откъде знаете?

Ал се появи с две огромни парчета пица, плътно покрити с аншоа, и ги поднесе под носа на Холройд. Разнесе се възсолено ухание.

— Не над чантата! — възкликна жената.

Сепнат от неочаквания заповеден тон, Ал остави пицата на съседната маса и заотстъпва назад с многословни извинения.

— И ми донесете леден чай, моля! — извика след него тя и отново се обърна към Холройд. — Виж, Питър — нали може да те наричам Питър? — не съм изминала целия този път дотук, за да ти губя времето за някакъв глупав археологически обект. — Нора Кели се наведе още по-близо към него и той усети полъх на шампоан. — Да си чувал за Коронадо, испанския изследовател? Той дошъл в Югозапада през хиляда петстотин и четирийсета в търсене на Седемте златни града. Няколко години преди това на север бил заминал един монах, за да спасява езически души, и се завърнал с огромен пробит изумруд и разкази за изчезнали градове. Но когато лично отишъл на север, Коронадо открил само кирпичените пуеблоси на индианските племена в Ню Мексико и никакво злато и богатства. Обаче на едно място, наречено Чикуйе, индианците му разказали за жречески град на име Кивира, където се хранели от златни чинии и пиели от златни бокали. Естествено, това подлудило Коронадо и хората му.

Донесоха й чая. Тя разпечата капачката и отпи.

— Според едни туземци Кивира била на изток в днешен Тексас. Други твърдели, че е в Канзас. Коронадо повел войската си на изток. Но когато стигнал в Канзас, индианците казали, че е далеч на запад в Страната на червените камъни. Накрая Коронадо се върнал в Мексико, съкрушен и убеден, че преследва химера.

— Интересно — рече Холройд. — Това обаче не доказва нищо.

— Коронадо не бил единственият, който чул тези истории. През хиляда седемстотин седемдесет и шеста двама испански монаси, Ескаланте и Домингес, се отправили на запад от Санта Фе в опит да прокарат сухоземен път до Калифорния. Тук някъде нося съобщението им. — Нора затършува в чантата си, извади смачкан лист хартия и започна да чете.

Нашите паютски водачи ни преведоха през пресечена местност по път, който според нас е грешен и води на север, вместо на запад. Когато им го посочихме, те отговориха, че паютите никога не пътуват през земята на запад. Запитани за причината, те се намусиха и замълчаха. По средата на нашето пътуване край Брода на отците на река Колорадо половината от тях ни изоставиха. От останалите така и не разбрахме какво има на запад, че толкова се страхуват. Един от индианците спомена за голям град, разрушен, защото тамошните жреци поробили света и се опитали да отнемат властта на самото слънце. Други мрачно намекнаха за спящо зло, което не смеели да събудят.

Тя прибра листа.

— И това не е всичко. През хиляда осемстотин двайсет и четвърта един американски планинец на име Джосая Блейк бил пленен от индианците юте. По онова време на изключително смелите пленници понякога им предлагали да избират: или да бъдат убити, или да се присъединят към племето. Блейк, естествено, избрал племето. По-късно се оженил за ютска жена. Ютите са номади и по определено време на годината навлизат много навътре в каньоните на Юта. Веднъж в един особено далечен район на запад от Ескаланте един юте посочил залязващото слънце и споменал, че в тази посока имало разрушен град с баснословни богатства. Ютите никога не се приближавали до него, но дали на Блейк тюркоазен диск, за който твърдели, че произхожда от града. Когато след десет години се върнал в бялата цивилизация, той се кълнял, че някой ден ще открие изгубения град. Накрая се върнал да го търси и повече не го видели.

Тя отново отпи глътка чай и внимателно остави бутилката до чантата си.