Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Така казваше мама — прекъсна я той. — Какво възнамеряваш да правиш?

— Мислех си… — Нора замълча. Сега идваше трудната част. — Мислех си, че за да научим какво му се е случило, трябва да намерим Кивира. А за това са нужни пари. И тъкмо затова искам да продам „Лае Кабриляс“.

Скип поклати глава и пиянски се засмя.

— Господи, Нора, аз се задушавам в тая дупка без пукната пара и те умолявам да продадеш ранчото, за да си стъпя на краката. А сега ти искаш да профукаш мизерното ни наследство, за да търсиш татко. Въпреки че е мъртъв.

— Скип, винаги можеш да си стъпиш на краката, като си намериш работа… — започна Нора, после замълча. Не беше дошла за това. Брат й седеше на кушетката, провесил нос, и тя усети, че сърцето й се свива. — За мен означава много да узная какво се е случило с татко.

— Виж, продай ранчото. От години ти го повтарям. Обаче не използвай моя дял от парите. Имам други планове.

— Организирането на археологическа експедиция може да отнеме малко повече от моя дял.

Той се отпусна назад.

— Ясно. Значи институтът няма да финансира проучването, нали така? Не мога да кажа-, че съм изненадан. Та той пише, че изобщо не е видял града! Само е вървял по някаква пътека. Иска се много богата фантазия, за да повярваш, Нора. Нали знаеш какво щеше да каже мама за това?

— Да! Че пак е витаел в облаците. И ти ли твърдиш същото?

Скип потръпна.

— Не. Не заставам на страната на мама — презрително заяви той. — Просто не искам да изгубя и сестра си така, както изгубих баща си.

— Стига, Скип. Нищо подобно няма да се случи. В писмото татко казва, че вървял по древен път. Ако го намерим, това ще докаже правотата му.

Той смъкна крака на пода и намръщено опря лакти върху коленете си. После внезапно се изправи.

— Хрумна ми нещо. Как да откриеш този път, без изобщо да ходиш там. В Станфорд имах един професор по физика, Лиланд Уоткинс. Сега работи в ЛРД.

— Какво е това?

— Лабораторията за реактивно движение в Калифорнийската политехника. Тя е клон на НАСА.

— И?

— Този човек работеше по програмата за совалките. Четох за една специализирана радарна система, с която могат да виждат на дълбочина десет метра в пясъка. Използвали я, за да картографират древни пътища в пустинята Сахара. Щом могат да картографират пътища там, защо не и в Юта?

Нора го зяпна.

— Този радар регистрира стари пътища, така ли?

— През пясъка.

— Ти в курса на този професор ли беше? Мислиш ли, че още те помни?

На лицето му внезапно се изписа предпазливо изражение.

— О, да. Помни ме.

— Страхотно! Тогава да му се обадим и…

Погледът на Скип я накара да замълчи.

— Не мога.

— Защо?

— Уоткинс не ме обича.

— Защо? — Нора установяваше, че много хора не обичат брат й.

— Защото той имаше едно много готино гадже, специализантка, и аз… — Скип се изчерви.

Тя поклати глава.

— Не ми се слуша повече.

Скип вдигна жълтия кактусов червей и го претърколи между палеца и показалеца си.

— Съжалявам. Ако искаш да разговаряш с Уоткинс, ще трябва сама да му се обадиш.

Нора седеше на една от масите в институтската лаборатория за анализ на артефакти.

Под силната флуоресцентна светлина пред нея бяха подредени шест найлонови чувала, пълни с керамични фрагменти. Всички бяха надписани с черен флумастер: „РИО ПУЕРКО, I ХОРИЗОНТ“. В един от съседните шкафове, грижливо тапициран, за да се избегне „триенето на найлона“, имаше още четири чувала от втори хоризонт и един от трети: общо петдесет килограма фрагменти.

Нора въздъхна. Знаеше, че за да публикува отчета за разкопките на Рио Пуерко, трябва да обработи и класифицира всеки фрагмент. А освен керамика, имаше каменни и кремъчни сечива, костени фрагменти, въглени, поленови проби, дори косми, всички търпеливо чакащи в металните си клетки из лабораторията. Тя отвори първия чувал и с помощта на метални щипци започна да реди фрагментите върху бялата маса. По някое време светлината помръкна. Нора вдигна поглед и видя, че над зарешетеното прозорче високо на стената минава бял облак. „Като в затвор“ — кисело си помисли тя. После се озърна към близкия компютър. На екрана имаше бланка за попълване на данни в артефакт.

Описание на артефакта (макс. 4096 знака)