Дъглас Престън - Златото на Кивира

Нора ахна и коленичи. Устата на Питър беше широко отворена, долната му челюст не помръдваше. От подпухналите му синьо-зеленикави устни се подаваше почернял подут език.

Очите му бяха изцъклени и дишаше ускорено. От устата му се носеше отвратителна смрад на гробище. Дробовете му слабо хриптяха.

Някой влезе в помещението и след миг Арагон коленичи до нея.

— Освети го, моля те — спокойно каза той, остави две брезентови чанти на пода, отвори едната и извади фенерче. — Доктор Годард, бихте ли донесли флуоресцентната лампа? Останалите излезте навън.

Нора насочи лъча към Холройд. Зениците му се бяха свили в точици.

— Питър, Енрике е тук и ще ти помогне — прошепна тя и хвана ръката му. — Всичко ще се оправи.

Арагон притисна длани под брадичката на Холройд, опипа гърдите и корема му, после извади стетоскоп и апарат за мерене на кръвно налягане и се зае да проверява жизнените му признаци. Когато разтвори ризата и притисна стетоскопа към гърдите, Нора с ужас видя тъмни петна по бледата кожа.

— Какво е това?

Арагон само поклати глава и извика на Блек:

— Искам останалите да донесат брезент, въжета, пръти, за да направим носилка. И кажете на Бонароти да приготви вряла вода.

Той напрегнато впери поглед в лицето на Холройд, после прегледа пръстите му.

— Цианоза — промълви Арагон, бръкна в една от чантите и извади тънка кислородна бутилка и чифт тръбички. — Ще му влея два литра — Каза той, подаде бутилката на Нора и пъхна тръбичките в ноздрите на Питър.

Разнесоха се стъпки и Слоун се върна с лампата. Изведнъж стаята се окъпа в ледена зеленикава светлина. Арагон свали стетоскопа от ушите си и вдигна поглед.

— Трябва да го свалим в лагера — рече той. — И веднага да го откараме в болница.

Слоун поклати глава.

— Комуникационната техника е извън строя. Работи само метеоприемникът.

— Не можем ли да пригодим нещо? — попита Нора.

— Само Питър може да ти отговори.

— Ами мобифоните? — попита Арагон. — Какво е разстоянието до най-близкото място, където има връзка?

— Ескаланте — каза Слоун. — Или на пристанището Уахуип.

— Тогава дайте мобифона на Суайър и му кажете да отиде и да повика хеликоптер.

Последва мълчание.

— Хеликоптер не може да кацне тук — бавно отвърна Нора. — Каньоните са прекалено тесни, въздушните течения при скалите са прекалено опасни. Когато подготвях експедицията, много внимателно проучих всичко.

Арагон погледна Питър, после пак вдигна очи към Нора.

— Абсолютно ли си сигурна?

— Най-близкото селище е на три дни път с кон оттук. Не може ли да го откараме с коне?

Лекарят пак погледна Холройд и поклати глава.

— Това ще го довърши.

Смитбак и Блек се появиха на прага с импровизирана носилка от брезенти, завързани за два пръта. Те бързо преместиха вцепененото тяло на Холройд върху носилката и го завързаха с въжета. После внимателно го вдигнаха от земята и го изнесоха на главния площад.

Отчаян, Арагон ги последва с чантите си. Когато излязоха изпод сянката на надвисналата скала и се запътиха към въжената стълба, Нора усети върху ръката си студена капка, после втора. Започваше да вали.

Изведнъж Холройд се закашля. Очите му още повече се изцъклиха и панически започнаха да се въртят. Устните му затрепериха, като че ли се опитваше да изтръгне думи от парализираната си челюст. Крайниците му се изпънаха и още повече се сковаха. Въжетата, с които бе завързан, се опънаха.

Арагон им нареди да оставят носилката на земята. Той коленичи до Холройд и затършува в чантата си. Накрая извади ендотрахиална тръба, свързана с черен гумен балон.

Челюстите на Холройд се раздвижиха.

— Не оправдах доверието ти, Нора — с мъка промълви той.

Археоложката отново хвана ръката му.

— Не е вярно, Питър. Ако не беше ти, нямаше да открием Кивира. Ти си причината да сме тук.

Той се опита да каже още нещо, ала Нора нежно докосна устните му с пръст.

— Пази си силите — прошепна тя.

— Ще се наложи да го интубирам — каза Арагон. Той внимателно отпусна главата му назад и вкара прозрачната пластмасова тръба в дробовете му. После пъхна амбуто в ръцете на Нора. — Стискай го на всеки пет секунди — каза лекарят, доближи ухо към гърдите на Холройд и неподвижно се заслуша. Тялото на Питър отново се разтърси и очите му се избелиха. Арагон се изправи и енергично започна да му прави сърдечен масаж.

Сякаш насън, Нора седеше до Холройд, пълнеше дробовете му с кислород и се молеше да започне да диша, докато дъждът се усилваше и се стичаше по лицето и ръцете й. Не се чуваше нищо друго косвен плисъкът на дъжда, тласъците от ръцете на Арагон и свистенето на амбуто.