Дъглас Престън - Златото на Кивира

После всичко свърши. Лекарят седна на земята с измъчено лице, обляно в дъжд и пот. Той вдигна невиждащ поглед към небето и скри лицето си в шепи. Холройд беше мъртъв.

Един час по-късно всички членове на експедицията мълчаливо се бяха събрали около лагерния огън. Суайър дойде при тях, целият вир-вода от минаването по тесния каньон. Дъждът беше спрял, ала следобедното небе бе покрито с металически сиви облаци. Миришеше на озон и влага.

Нора обходи с поглед мрачните лица. Израженията им издаваха същите чувства, каквито изпитваше тя: вцепененост и смайване. Освен това археоложката се измъчваше от непреодолими угризения. Тя беше отишла при Холройд. Бе го убедила да й помогне. И подсъзнателно разбираше, че е манипулирала чувствата му, за да постигне целта си. Очите й се насочиха към затворената палатка, в която беше трупът му. „О, Питър! — помисли си Нора. — Прости ми.“

Само Бонароти вършеше обичайната си работа. Той остави на масата щафета салам и франзели пресен хляб. Когато видя, че никой няма апетит, готвачът кръстоса крака, отпусна се назад и запали цигара.

Нора облиза устни.

— Какво можеш да ни кажеш, Енрике? — като се опитваше да говори спокойно, попита тя.

Арагон я погледна. Черните му очи бяха неразгадаеми.

— Почти нищо, колкото и да ми се иска. Не очаквах, че ще се наложи да извършвам аутопсии, и не разполагам с много диагностични средства. Взех проби от кръвта, слюнката и урината му, както и няколко тъканни проби, включително от петната. Но досега резултатите не навеждат на съществени заключения.

— Какво може да го е убило толкова бързо? — попита Слоун.

Арагон насочи към нея мрачния си поглед.

— Тъкмо това затруднява диагнозата. В последните му минути имаше признаци за цианоза и задъхване. Това предполага пневмония, но пневмонията не се развива толкова бързо. После имаше остра парализа… — Той замълча за миг. — В полеви условия не мога да взема стомашна проба, още по-малко да извърша аутопсия.

— Най-много ме интересува дали е нещо инфекциозно — заяви Блек. — Дали е възможно да са се заразили и други.

Арагон въздъхна и заби поглед в земята.

— Трудно е да се определи. Но до този момент данните не водят до такова заключение. Може би примитивният анализ на кръвта или тестовете за антитела ще ни кажат нещо повече. Наистина не искам да правя голи предположения… — Той провлачи глас.

— Мисля, че трябва да чуем предположенията ти, Енрике — тихо рече Нора.

— Добре. Ако ме питате за първото ми впечатление… Случи се толкова бързо, че по-скоро приличаше на остро отравяне, отколкото на болест.

Нора ужасено го зяпна.

— Отравяне ли? — възкликна Блек. — Кой може да е искал да отрови Питър?

— Може да не е някой от нас — каза Слоун. — Може да е онзи, който е убил конете и е унищожил комуникационните ни устройства.

— Както казах, това е само предположение — разпери ръце Арагон и погледна Бонароти. — Холройд ял ли е нещо, което другите не са?

Готвачът поклати глава.

— Ами водата?

— От потока е — отвърна Бонароти. — Аз я филтрирам. Всички я пием.

Арагон разтърка лице.

— Ще получа резултатите от пробите след няколко часа. Предлагам да приемем, че е нещо заразно. Като предпазна мярка трябва колкото може по-скоро да изнесем трупа от лагера.

Над каньона се спусна тишина. Откъм платото Кайпаровиц отекна далечна гръмотевица.

— Какво ще правим? — попита Блек.

Нора го погледна.

— Не е ли ясно? Трябва да си тръгнем колкото може по-бързо.

— Не! — избухна Слоун.

Нора изненадано се обърна към нея.

— Не можем просто така да напуснем Кивира. Обектът е прекалено важен. Онези, които са унищожили техниката, го знаят. Очевидно е, че се опитват да ни изпъдят, за да ограбят града. Така ще се оставим да ни манипулират.

— Вярно е — потвърди Блек.

— Току-що умря човек — прекъсна ги Нора. — Може би от заразна болест, а може дори да е убит. Така или иначе, нямаме друг избор. Изгубихме всякаква връзка с външния свят. Главното ми задължение е животът на членовете на експедицията.

— Това е най-голямото откритие в съвременната археология — тихо и настойчиво каза Слоун. — Всички ние бяхме готови да рискуваме живота си заради него. А сега някой е умрял и просто ще си вдигнем чуковете и ще си тръгнем, така ли? Това ще омаловажи саможертвата на Питър.

Блек, който пребледня по време на тази реч, все пак успя да кимне в знак на подкрепа.

— Това може да се отнася за нас с теб и за останалите от научния екип, обаче Питър не беше археолог — отвърна Нора.