Дъглас Престън - Златото на Кивира

Преминаването по каньона продължи един безкраен, мокър и изтощителен час. Багажът тежеше на гърбовете им. Накрая Нора разтвори увисналите корени и се запъти към лагера. Смитбак задъхано я настигна и заизтръсква кал и пясък от краката си.

Внезапно Нора се закова на място. Нещо не бе наред. Лагерът пустееше, огънят димеше. Тя инстинктивно вдигна поглед към нишата на Кивира. Въпреки че самият град беше скрит, чу далечни звуци от високи гласове.

Въпреки умората захвърли багажа си, затича се към въжената стълба и се изкатери при града. Когато се качи върху скалния перваз, видя Слоун и Блек при главния площад. Двамата оживено разговаряха. От отсрещната страна на площада седеше по турски Бонароти и ги наблюдаваше.

Слоун я видя да се приближава и се извърна от Блек.

— Нора — каза тя, — нападнали са ни.

Нора уморено седна върху предпазната стена.

— Разказвай.

— Трябва да се е случило през нощта — продължи Слоун, като се настани до нея. — На закуска Питър ми каза, че иска да се качи и да провери техниката, преди да започне работа. Имах намерение да му дам свободен ден — не изглеждаше много добре. Но той настоя. Каза, че през нощта чул нещо. Така или иначе, Питър започна да вика от скалите. Качих се горе при него. — Тя замълча за миг. — Комуникационната ни техника, Нора… всичко е разбито на парчета.

Нора я погледна.

Слоун имаше необичаен за нея вид: очите и бяха зачервени, косата й бе разрошена.

— Всичко ли?

По-младата жена кимна.

— Предавателят, системата за връзка помежду ни, всичко, освен метеоприемникът. Сигурно не са се сетили да погледнат на онова дърво.

— Някой видял ли е нещо?

Блек погледна Слоун, после пак се обърна към Нора.

— Нищо.

— През целия ден хвърлях по едно око наоколо — каза Слоун. — Не забелязах никого.

— Ами Суайър?

— Той отиде при конете, преди да научим за случилото се. Не съм имала възможност да го попитам.

Нора тежко въздъхна.

— Искам да поговоря с Питър за това. Къде е той сега?

— Не знам — отвърна Слоун. — Слезе от върха преди мен.

Реших, че се е върнал в палатката да си легне. Беше много разстроен и… е, честно казано, говореше глупости. И ревеше. Сигурно тази техника е означавала много за него.

Нора се изправи и се запъти към въжената стълба.

— Бил! — извика тя към долината.

— Госпожо? — разнесе се гласът на журналиста.

— Погледни в палатките и потърси Холройд.

Докато чакаше, археоложката обходи с поглед ръба на скалите.

— Няма го — след няколко минути извика Смитбак.

Разтреперана, Нора се върна при предпазната стена. Дрехите й бяха мокри от минаването през тесния каньон.

— Тогава трябва да е някъде на обекта — каза тя.

— Възможно е — отвърна Слоун. — Вчера спомена, че искал да настрои магнитометъра. Сигурно сме го забравили в цялата суматоха.

— Ами убийците на конете? — намеси се Блек.

Нора се поколеба за миг. Реши, че няма смисъл да плаши всички с Беюдзин и неговите магьосници.

— На хребета имаше само едни следи и те водеха до бивака на стар индианец. Той очевидно не е убиецът. Тъй като снощи уредите ни са били разбити, явно убийците още са наблизо.

Блек облиза устни.

— Страхотно — рече той. — Сега ще трябва да оставяме часови.

Нора си погледна часовника.

— Да вървим да потърсим Питър. Ще имаме нужда от неговата помощ, за да импровизираме някакъв предавател.

— Ще проверя в сградата, в която държи магнитометъра.

Слоун се отдалечи и Блек я последва, Бонароти се приближи до Нора и дръпна от цигарата си. Тя отвори уста да му напомни, че пушенето е забранено на обекта, но установи, че няма сили за това.

Разнесе се тътрене и от въжената стълба се появи рошавата глава на Смитбак.

— Какво става? — когато стигна при предпазната стена, попита той.

— Снощи някой снощи се е промъкнал в долината — отвърна Нора. — Разбили са комуникационната ни техника.

Прекъсна я настойчив вик откъм града. Слоун се появи от едно помещение от отсрещната страна на площада и размаха ръка.

— Питър е тук! — отекна над призрачния град гласът й. — Нещо не е наред! Зле е!

Нора светкавично скочи на крака.

— Намери Арагон — нареди тя на Бонароти. — Кажи му да си вземе аптечката. — И тичешком прекоси площада, следвана по петите от Смитбак.

Двамата се вмъкнаха в комплекса на втория етаж близо до мястото на цистата. Когато очите й се приспособиха към слабата светлина, Нора видя Слоун, приклекнала пред проснатия на пода Холройд. Блек стоеше, настрани ужасен. До Холройд лежеше магнитометърът. Кутията бе разбита и частите бяха пръснати наоколо.