Дъглас Престън - Златото на Кивира

Тези думи оказаха още по-отчетливо въздействие върху Беюдзин. Той се развълнува, хвърли цигарата си в огъня и прокара длан по челото си.

— Отрязани парчета кожа, казвате? Къде?

— Симетрично от двете страни на гърдите и на корема, а също на челото.

Старецът не отговори, ала Нора видя, че ръката му трепери, и това я уплаши.

— Не трябва да оставате там — тихо и настойчиво каза той. — Веднага трябва да си тръгнете.

— Защо?

— Много е опасно. — Беюдзин се поколеба за миг. — В Нанкоуип се разказват истории за тази долина и за другата… долината отвъд. Може да ми се смеете, защото повечето бели хора не вярват в такива неща. Обаче онова, което се е случило с конете ви, прилича на магьосничество. Ужасно зло. Ако веднага не се махнете, това, което правите, разкопките на оня град, ще доведат до смъртта ви. Особено след като… са ви открили.

— Кои са ни открили? — попита Смитбак.

Беюдзин сниши глас.

— Магьосниците с петна от глина. Кожоносците. Бягащите с вълчи кожи.

Кръвта на Нора се вледени.

Смитбак се размърда до нея.

— Извинете, магьосници ли казахте?

В гласа му прозвучаха плахи нотки, който индианецът долови. Той го погледна с неразгадаемо в сгъстяващия се мрак лице.

— Вярвате ли в злото?

— Разбира се.

— Никой обикновен жител на Нанкоуип няма да убие кон: за нас конете са свещени животни. Не знам как наричате злите хора от вашия народ, но ние наричаме нашите кожоносци и бягащи с вълчи кожи. Те имат много имена, много форми и са извън обществото ни, но взимат доброто от нашата религия и го обръщат наопаки. Каквото и да си мислите, бягащите с вълчи кожи съществуват. И Чилба ги влече. Защото градът е бил място на магьосничество, жестокост, болест и смърт.

Ала Нора почти не го чуваше. „Бягащи с вълчи кожи.“

Мислите й се върнаха към тънещата в мрак къща в ранчото: тъмната фигура, която се беше надвесила над нея, косматото същество, което бе, тичало успоредно на пикапа й по изровения черен път.

— Не се съмнявам в думите ви — отвърна Смитбак. — През последните две години и аз видях доста странни неща. Но откъде идват тези кожоносци?

Беюдзин замълча с отпуснати върху коленете ръце и сплетени пръсти. Сетне сви нова цигара, заби поглед в земята и застина неподвижно. Изтекоха няколко минути. Нора чуваше тихите звуци на коня, който пасеше наблизо. После индианецът отново заговори, без да вдига очи, леко стиснал цигарата между пръстите си.

— За да стане магьосник, човек трябва да убие някого, когото обича. Някой близък, брат или сестра, майка или баща, убива го, за да вземе силата му. После, когато го погребат, той тайно изравя трупа. — Старецът запали цигарата си. — И насочва жизнената му сила към зло.

— Как? — промълви Смитбак.

— Когато се ражда живот, вятъра, лиехей, жизнената сила влиза в тялото. На местата, където влиза, вятъра образува малък въртоп, като вълничка във вода. Той оставя такива следи по върховете на пръстите, по темето. Магьосникът ги отрязва от трупа, изсушава ги и ги смила на прах. Пробива черепа и прави диск за омагьосване. Ако е убил сестра си, магьосникът се сношава с нея и прави от течностите друг прах, наречен „алчи’бин лех цал“. Кръвосмесителен трупен прах.

— Мили Боже! — изпъшка журналистът.

— Нощем магьосникът отива на далечно място. Съблича си дрехите. Покрива тялото си с петна от бяла глина и си слага накитите, погребани с мъртвеца, среброто и тюркоаза. Поставя кожи от вълк или койот от двете си страни и казва някои стихове от Молитвата на нощния вятър отзад напред. Една от кожите скача от земята и прилепва към тялото му. И той получава силата.

— Каква е тази сила? — попита Нора.

Беюдзин дръпна от цигарата си. Из безкрайните каньони отекна скръбно бухане на бухал.

— Нашият народ вярва, че получаваш способността да се движиш нощем като вятъра, но безшумно. Можеш да ставаш невидим. Научаваш могъщи заклинания, с които можеш да омагьосваш хора от разстояние. А с трупния прах можеш да убиваш. О, как можеш да убиваш!

— Да убиваш ли? — попита Смитбак. — Да омагьосваш хора? Как точно?

— Ако успее да вземе нещо от трупа на жертвата си — слюнка, косъм, потна дреха, — кожоносецът го поставя в устата на труп. И така омагьосва човека. Или коня, овцата, дома, вещите му. Могат да счупят инструментите му, да накарат машините да откажат да му се подчиняват. Могат да разболеят жена му, да убият кучетата или децата му.

Той потъна в мълчание. Бухалът отново избуха, този път по-близо.