Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Оплешивяващият мъж се върна и кимна на Гъс.

— Айде — Гъс подкани Джак.

Джак го последва зад тезгяха. Докато се промушваше, оплешивяващият мъж грабна шоколадова бисквита от купчината зад витрината и му я даде. Джак задъвка замислено и се загледа в контейнерите, докато минаваше покрай тях.

Коридорът водеше към просторна като пещера стая с нисък таван и цвят на препечен хляб. По-голямата й част бе заета от огромни фурни от неръждаема стомана. От две големи решетъчни скари, разположени високо на стената, духаше хлад. Двама мъже с дълги бели престилки се занимаваха със скромната задача да пълнят машината за тесто и да пъхат във фурните бледите и тънки самуни, подредени в спретнати редички.

В средата на стаята стоеше дундест мъж с врат като на бик и малка кръгла глава. Гладкото му широко, овално и матово лице говореше за ежедневни посещения в бръснарницата.

— Здравей, Сирил — поздрави Гъс. Той не протегна ръка. Нито пък Сирил.

Сирил кимна. Той погледна Джак и след това кръглите му черни очи се спряха на Гъс.

— Ей, това хлапе изглежда като сдъвкано и изплюто. — Имаше интересен акцент. Явно английският не му беше майчин език.

Гъс моментално разпознаваше ироничните забележки. Започна да преживя въображаемо парче тютюн.

— Изглежда като сдъвкан и изплют заради Андре.

Вече отгатнал причината за посещението, Сирил настръхна.

— Това какво общо има с мен?

Гъс постави огромната си лапа върху рамото на Джак с удивителна нежност.

— Джак е мой.

Хлебарите крадешком наблюдаваха двамата мъже, които сякаш бяха титани, канещи се всеки момент да започнат да мятат мълнии един по друг.

— Бих казал, че Андре не е знаел това.

— Андре и бандата му са изкарали червата на Джак от бой. — Тонът на Гъс беше непреклонен. Вътрешната му ярост се бе изписала на лицето като предупредително святкане без гръм.

Сирил изчака малко повече от нужното, преди неохотно да се съгласи.

— Ще се погрижа за това.

— Предупредих те за тоя негодник — мигновено отвърна Гъс.

Сирил разпери ръце.

— Не искам неприятности помежду ни, Гъс.

— Хм — изсумтя Гъс. — Вече си минал през тая кървава баня.

По обратния път линкълнът сякаш беше обзет от невидим огън. Навъсеният Гъс изглеждаше като бодливо прасе с наежени бодли.

— Тоя негодник — измънка той, докато очите му бяха вперени напред. Джак нямаше представа кого имаше предвид — Андре или Сирил.

— Знаеш ли, тази хлебарница не е истинска — обади се Джак изведнъж. — Преди всичко там нямаше никакви клиенти, само мотаещи се мъже. — Боеше се от казаното, страхуваше се, че гневът на Гъс ще се излее върху него. Но не можеше да се възпре, то бе част от това, което не беше наред с него. Мозъкът му експлодираше от всичко, което виждаше, чуваше, предугаждаше, извеждаше логически.

— То се знае, че не е само хлебарница. Шибаният Сирил върти наркотици и бинго там.

В подобни моменти, когато имаше възможност да се концентрира върху това, което мозъкът му регистрира, когато пред вътрешното му око се разкриеше общата картина, когато можеше да разчете знаците и с тяхна помощ да създаде триизмерен модел в съзнанието си, Джак постигаше яснота на мисълта, каквато му се струваше особено въодушевяваща.

— Имам предвид, че там правят нещо друго, освен хляб.

Внезапно, когато думите му проникнаха в целта си, се чу изсвирване на спирачки. Гъс отклони към бордюра. Двигателят мъркаше под тях като звяр, който се пробужда от сън. Гъс паркира. Извърна се, за да изгледа Джак, и седалката му изскърца в знак на протест.

— Хлапе, к’во говориш, по дяволите?

За пръв път Джак не беше изплашен. Сега плуваше в свои води, уверен в това, което видя, което знаеше, което щеше да каже.

— Миришеше.

— Да, на мая, масло и захар.

— Под всички тези неща се усеща друга миризма. Остра и синя.

— Синя? — Гъс се облещи срещу него. — Мамка му, как може миризмата да е синя?

— Такава е. Синя е като миризмата, когато майка ми си маха лака от ноктите.

— Ацетон? Лакочистителят е ацетон. Ползвам го да махам петна от нещата, дето хората носят в заложната ми къща. — Гъс се замисли. — И к’во още, хлапе?

— Ами, бисквитата, която ми даде онзи мъж, беше от няколко дни. Би трябвало да е прясна. Освен това по ръцете му нямаше брашно или мая, върховете на пръстите му бяха изцапани с нещо оранжево.

Гъс обмисли известно време разкритието му. Най-накрая, като от мъгла, попита:

— Продължавай. Нещо друго?