Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

До кухнята имаше стаичка. Някога използвано като килер, помещението без прозорци беше оборудвано с малка мивка от неръждаема стомана, шкаф, излязъл като от приказка на братя Грим, и ожулен скрин, спасен от улицата и внимателно възстановен до най-малката подробност. Той отвори чекмеджетата на скрина, които бяха пълни с химически реактиви, лъщящи скалпели, ретрактори, стерилни спринцовки, стъкленици със серуми — всичките старателно подредени в редички между метални разделители, разпределени с математическа точност. Извади хирургически щипци и ги пъхна в десния джоб на гащеризона си.

После се протегна нагоре и отвори шкафа. В полумрака лежеше отровна змия, прилежно навита като моряшко въже. Светлината разкри бледорозова човешка плът. Персийската рогата пепелянка вдигна глава и тялото й бавно започна да се развива. Роговидните израстъци й придаваха зловещия вид на демон. Под тях рубиненочервените очи се отвориха и раздвоеният език затрепка навън. Когато забеляза платнената торбичка, челюстите й се разтвориха широко и отдолу се показаха пълни с отрова зъби.

— Хей, Кари, усещаш, нали? — тихо заприпява Крей. Розовото в устата й изглеждаше почти еротично. Хората са толкова предсказуеми, помисли си Крей с горчивина. Но вие не познавате Кари. Това бе най-вкусната част, като подправка, позната само на него. Тя можеше да се извива любовно около кръста му в продължение на години и после някой ден да впие зъби в плътта между палеца и показалеца му. Той усети, как беше онази френска дума, а, да, frisson 2 2 Frisson (фр.) — тръпка. — Бел.прев. , усети как frisson наелектризира гръбнака му.

— Вечерята е сервирана. — Отвори торбичката и изтърси съдържанието й в леко извитата си длан. Плъхът лежеше на една страна, замаян и летаргичен от студа. Широката триъгълна глава на Кари се изви и езикът й започна да проучва. Пепелянката се уви около кръста на Крей и демоничната й глава надвисна над потрепващия плъх.

— Точно така — изпя Крей. — Наяж се, скъпа.

Раздвоеният език се стрелна и главата й се отдръпна назад. Точно когато, вече постоплил се, плъхът се претърколи и стъпи на краката си, Кари нападна. Плоската й глава се спусна напред и зъбите й потънаха във врата на плъха. Плъхът извъртя очи, опита да се освободи, но невротоксинът бе толкова мощен, че той даже не успя да помръдне.

А сега идва най-хубавото, помисли си Крей, докато Кари започваше дългия процес по гълтането на жертвата. Чудото на смъртта превземаше живота сантиметър по сантиметър. Защото, макар и парализиран, плъхът бе все още жив, очите му се въртяха от ужас, докато задните му части потъваха в гърлото на пепелянката.

След това Крей се върна в задната стая и извади ключ, прикрепен за гайка на гащеризона му с помощта на верижка от неръждаема стомана. Пъхна ключа в ключалката и влезе.

Вече озовал се от другата страна на вратата, той я затвори, заключи я внимателно, обърна се и попита Али Карсън:

— Какво ти сториха?

Когато Джак излезе от обитаваната от пастор Таск стая и влезе в същинската църква, погледът му попадна върху Гъс, който седеше на една от пейките в храма. Очите му бяха затворени, устните му се движеха безмълвно, но в момента, в който Джак се опита да се шмугне покрай него, онзи се ококори и макар да гледаше право напред, го попита:

— За пръв път си на подобно място, а, хлапе?

Джак почувства как по гърба му се спусна тръпка.

— Имаш предвид негърска църква?

Гъс много бавно извърна глава. Очите му искряха от гняв и Джак се сви в сянката.

— Църква, хлапе, туй искам да кажа.

Джак не беше сигурен какво да отговори.

— Тук си бъбря с Господ.

— Не знам нищо за Господ — отвърна Джак.

— А к’во знаеш?

Джак сви рамене онемял.

— Ха, умно бяло чаве като тебе. Мислиш си, че имаш всички файди, а? — Устните му се свиха. — Между другото, к’ви ги дириш насам? Що не си кюташ на топло в кревата?

— Не искам да се прибирам у дома.

— Ъ? — Гъс повдигна вежди. — Повече искаш да те пребият в някоя задна уличка?

— Свикнал съм да ме бият.

Гъс дълго се взира в него, после тромаво се изправи на крака.

— Ела тук, хлапе, само плъховете се крият в сенките.

Джак се почувства като насекомо, залепнало за мухоловка. Мускулите му отказваха да се подчинят на командата на Гъс.

— Шубе те е да не ти налетя, а? — присви очи огромният мъж. — Е, тая работа вече са я опекли.

Джак пристъпи неуверено напред, макар това да означаваше да се приближи към събеседника си, от когото се носеше мирис на тютюн, карамел и одеколон. Обезумялото сърце на Джак се качи в гърлото, когато Гъс сложи ръка на рамото му и го обърна така, че лъчите на ранното утринно слънце, оцветено от ръчно рисуваните витражи в преддверието на църквата, да падат върху него.