Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Мотаех се — отговори навъсено Джак.

— Защо не беше вкъщи в леглото?

Джак изсули ризата си.

— Смятах, че на улицата ще съм в безопасност.

Свещеникът се загледа в черно-сините петна по гръдния кош на Джак и тихо го попита:

— Не са от снощи, нали?

Джак прехапа устни.

— Баща ти или брат ти?

— Нямам брат — защити се Джак. Как ли щяха да се развият нещата у дома, ако кажеше, че баща му го бие? Във всеки случай баща му нямаше вина, че Джак е толкова глупав.

Майрън Таск замислено продължи работата си по възстановяването на Джак. Оказа се, че всяка неделя пее в хора и го дирижира при изпълнението на три ликуващи песни в края на проповедта му. Обичаше да пее песни в прослава на Бог както на земята, така и на небето. Таск разказа всичко това на Джак, докато го превързваше.

— Всички ли тук са черни? — попита Джак.

Майрън Таск се приведе напред и го изгледа изпитателно над кацналите на носа му очилца, които си беше сложил, за да вижда наблизо.

— Всеки, който иска да е близо до Бог, е добре дошъл тук, Джак.

Когато приключи, той събра нещата в аптечката и я върна в големия шкаф, който заемаше почти цялата стена. Отсреща беше нарисуван ликът на Христос, облян в светлината на златна аура.

— Вярваш ли в Бог, Джак?

— Аз… никога не съм мислил за това.

Майрън Таск пак прехапа устни.

— А искаш ли да помислиш сега?

Преди Джак да успее да отговори, откъм вратата се чуха няколко силни удара — три кратки и два по-продължителни.

— Един момент! — извика Таск, но вратата така или иначе се отвори навътре.

Цялата рамка на вратата се изпълни от мъж с огромни размери. Сигурно тежеше около 150 килограма. Кожата му беше с цвят на безлунна нощ, очите жълти, зъбите огромни и много бели, с изключение на левия преден резец, който беше златен и блестеше като диамант по средата. Дланите му бяха големи колкото стъпалата на нормален човек, а стъпалата — колкото глава. Беше плешив като топка за боулинг и темето му лъщеше.

— Боже господи, Гъс, не ме ли чу?

Обсипаното с белези лице на Гъс беше като черна лампа, която поглъщаше цялата дневна светлина от стаята. Дрезгавият му глас бе също толкова страховит.

— Много ясно, че те чух, пасторе. — Той влезе. Бедрата му бяха толкова дебели, че изглеждаше леко кривокрак. — Исках да видя с очите си кого си измъкнал от помията тоя път.

— Новините се разпространяват бързо — отбеляза Джак, без да се замисли, но моментално замлъкна, когато жълтите очи на Гъс го пронизаха.

— Добрите новини, да — избоботи Гъс. — Лошите направо летят.

— Гъс е склад за афоризми — обърна се Майрън Таск към Джак. — Огромен склад.

Гигантският търбух на новодошлия се разтресе от смях. Той се придвижи из стаята като сумист, като необуздана природна стихия.

Без да откъсва очи от Джак, той рече на пастор Таск:

— Но тоя е различен, бял е. — След малко вече говореше на Джак: — Гле’й к’ъв грозен пердах са ти дръпнали.

— Аз си бях виновен — отговори Джак.

— Тъй ли? — Това явно предизвика интереса на Гъс. — К’во искаш да кажеш?

— Стоях на ъгъла на „Истърн“.

Гъс поклати чудовищно голямата си глава, докато обикаляше около Джак.

— И?

— Завлякоха ме на задната улица и ме пребиха. Момчето каза, че не съм проявил уважение към него.

Гъс беше на ръба да избухне.

— Що, к’во си му направил?

— Влязох му в територията.

Погледът на Гъс се отклони към пастора.

— Андре — бе единствената дума, която изрече той.

Таск кимна тъжно.

— Мамка му, казах ви, че проповедта няма да свърши работа при него. — Гъс беше видимо отвратен.

— Огъстъс, колко пъти съм ти казвал, че този език няма място в Божия дом — рязко го сряза пастор Таск.

— Извинявам се, пасторе. — Гъс изглеждаше засрамен.

— Не се извинявай на мен, Огъстъс. — Той направи знак с глава. — Изкупи греха си, потърси Божието опрощение.

Гъс хвърли последен поглед на Джак, затопурка и тръшна вратата след себе си.

Последва мълчание, което Джак наруши:

— Предполагам, че сега ще ми кажете да не се притеснявам, че той само лае, но не хапе.

Пастор Таск печално поклати глава.

— Не, синко. Пази се да не попаднеш в захапката на Гъс. — Той плесна с ръце по бедрата си и го подкани: — А сега, готов ли си да се прибереш у дома? — Той погледна часовника си. — Вече минава осем.

— Няма да се прибера — заинати се Джак.

— Тогава ще те заведа на училище.

Джак сведе глава.

— Не ходя на училище. Не ме искат.

Кратко мълчание. Джак беше ужасен, че Майрън Таск ще го попита защо.