Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Онова мизерно копеленце Андре.

Джак вдигна поглед към Гъс и видя в очите му интересна емоция, която не успя да определи съвсем точно.

— Крайно време е някой да му даде урок, на него и на бандата му, а, к’во мислиш?

Джак усети парализираща тръпка да се качва бързо нагоре по гръбнака му.

Гъс вдигна дебелия си показалец към устните.

— Не казвай на пастора. Туй ще е наш’та тайна, нали?

Той смигна на Джак.

Бедняшките улици търчаха пред носа на масивния, бял като сняг и дълъг като влак „Линкълн Континентал“ на Гъс. Седнал отдясно до шофьора, Джак имаше чувството, че сърцето му ще изхвръкне от гърдите. Ръцете му трепереха върху таблото. Под тях разни циферблати и измервателни уреди непрестанно променяха показанията си. Гъс бе толкова огромен, че седалката му беше дръпната максимално назад, а облегалката смъкната под такъв ъгъл, че всеки друг на негово място би зяпал в тавана на колата.

От другата страна на предното стъкло издигащото се слънце образуваше сини сенки в канавките и пред праговете на вратите на къщите. Вятърът разпръскваше боклука в ранната утрин. Саждите се издигаха като миниатюрни торнада. Една старица тикаше пазарска количка, отрупана с вехтории. Мършав мъж със свити юмруци виеше срещу невидими демони. Празна бирена бутилка се търкулна в краката му и той я изрита ожесточено. Старицата се спусна след нея и я напъха в количката, мърморейки доволно.

И все пак тази непрестанно променяща се сцена с всичките й тъжни подробности изглеждаше далечна и банална в сравнение с вътрешността на колата, изпълнена с живот от енергичното присъствие на Гъс. Все едно вътрешният му гняв беше уплашил молекулите на въздуха около него. Въпреки рева на климатика в колата беше ужасно горещо и Джак интуитивно усети, че тази неестествена жега е извънредно опасна.

Веднъж беше на посещение в зоологическата градина със съучениците си — когато все още ходеше на училище. Мечките там едновременно го привлякоха и ужасиха. Не съзря ни най-малка заплаха в черните им бездънни очи, а само гигантска сила, която никога не би могла да бъде обуздана за дълго и която за миг можеше да се превърне в смъртоносна. Представи си как такава мечка стои в стаята му през нощта, надига муцуната си и при най-малките шумове, издавани от баща му, и влажните й ноздри се разширяват от миризмата на баща му, докато той се приближава. Музиката нямаше да има никакво значение за мечката — тя нямаше да обърне никакво внимание на Мама Кас и останалите. И когато вратата на спалнята се отвореше, мечката щеше да събори мъжа още преди той да успее да вдигне колана. Разбира се, подобно животно не съществуваше. Но когато се качи в белия „Линкълн Континентал“, Джак усети нагнетената атмосфера, все едно от електричество, както някога в мечешката клетка.

— Ти знаеш къде се подвизава Андре — каза Джак само защото изпитваше отчаяна нужда да пропъди мълчанието, което го притискаше като надвиснала буря.

— Не зная и не ме е грижа — отвърна Гъс, докато свиваха зад един ъгъл.

Джак упорито се опитваше да схване, но всичко, което му се случи през последните няколко часа, му бе толкова непонятно, че опитите му изглеждаха обречени на неуспех.

— Но нали каза…

Гъс му хвърли бърз, неразгадаем и непреклонен поглед.

— Не е моя работа да наказвам Андре.

Двамата пътуваха, потънали в мълчание, което Гъс наруши, като пусна касетофона. Негърският глас на Джеймс Браун забумтя от колоните: „Мъжът изкарва пари, източник на всички злини, за да купи всяка жена и всеки мъж.“

— „This Is A Man’s World“ — припяваше Гъс. Това е мъжки свят. Гласът му изумително наподобяваше на този на Браун. — Вярно, брат, мамка му, толкоз е вярно.

Най-после спряха пред хлебарницата, която се помещаваше на приземния етаж на една издраскана с графити кооперация. През наплютото от мухи дебело стъкло на витрината Джак видя няколко мъже, които бъбреха, подпрени на отрупаните с хляб, кифлички и сладкиши рафтове.

Когато влязоха през входната врата, го удари тежката миризма на масло, захар и още нещо с характерен силен дъх. Мъжете се умълчаха, докато Гъс се приближаваше към стъклената витрина в далечния край на тесния магазин. Никой не обърна внимание на Джак.

— Сирил — обърна се Гъс към оплешивяващия мъж зад тезгяха.

Онзи избърса ръцете си в престилката, изчезна през отворената врата на задната стена, мина през къс коридор, от двете страни на който имаше струпани метални кутии, кашони и контейнери с всевъзможни размери, и влезе в задната стая. Джак наблюдаваше мъжете. Единият чоплеше мръсотията под ноктите си със сгъваемо ножче, другият се беше вторачил в часовника си, а третият шумолеше със страниците на бюлетина за залагания, който четеше. Никой не погледна Гъс. Не размениха нито дума помежду си или с някой друг.