Джош Базел - Анатомията на Питър

Естествено, Ед Лувак веднага възрази, но Довован се оказа прав: макар че обвинението нямаше право да пази ръката в тайна от защитата, както е по прецедента от делото „Брейди срещу щата Мериленд“, съдията въпреки всичко прие ръката за доказателство — просто защото беше толкова гротескна и щеше да осигури реклама на процеса в пресата. Предполагам, че имаше и друга причина — защото ръката беше единственото доказателство, което можеше да доведе до наказателна присъда.

Трябва да разберете, че юли 2000 г. беше страхотно време да ви съдят за убийство — поне относително погледнато. Пет години по-рано процесът срещу О Джей Симпсън беше успял да опорочи понятието косвено доказателство, на което дотогава се базираше почти всяка наказателна присъда в историята на американската съдебна система. Косвените доказателства включват всичко, с изключение на веществените доказателства и преките свидетелски показания. Ако си купите харпун, кажете на всички в бара, че отивате да убиете някого с него, и се върнете след един час с харпуна, в който вече няма стрела, за да се похвалите, че работата е свършена, всичко това са косвени доказателства. Процесът срещу О Джей успя да направи подозрителни дори веществените доказателства, защото всички празноти около събирането и съхранението им позволяваха да се предположи, че ченгетата са ги манипулирали.

А към момента свидетелските показания от години се смятаха за недостатъчно надеждни. И напълно основателно. В моя случай и без това нямаше да има много свидетели — само Майк, доставчикът с пикапа, който щеше да разкаже какво е видял или не е видял в огледалото за обратно виждане.

В същото време федералните не разполагаха с почти никакви веществени доказателства, освен ръката. Цялата Ферма беше потънала в кал, но в нея нямаше никакви отпечатъци, които да са достатъчно големи, за да бъдат мои. 47 47 А това беше така, защото бях изрязал подметки от обувки, по-малки от моите с няколко номера, и ги бях залепил на подметките на обувките, които носех тогава, така че според таблицата с големината и дълбочината на отпечатъците, използвана от федералните, аз трябваше да съм висок сто шейсет и два сантиметра и да тежа сто и трийсет кила. Не се заблуждавам, че детективите са се хванали на този номер, но я пробвайте да го обясните на съдебните заседатели.

Така че ръката беше строго охранявана и най-вероятно наблюдавана през цялото време от момента, в който я бяха открили. Това ми се струваше малко глупаво. Искам да кажа, кой точно се занимава с това? Дали трябва да седите в хладилника, за да не я изпускате от поглед? Както и да е, ръката си свърши работата.

На федералните дори не им се наложи да правят ДНК изследвания — което така или иначе не бяха в състояние да направят, защото нямаха друга проба от тъкан на Циците, с която да я сравнят. След процеса срещу О Джей ДНК изследванията бяха започнали да се смятат за някаква конспирация на надути професионалисти, създадена да заблуждава честните съдебни заседатели с различни глупости. Защитата можеше да си прави ДНК изследвания — като по този начин се представи за банда надути задници, така че съдебните заседатели в никакъв случай нямаше да повярват на резултатите — но обвинението не планираше да се занимава с ДНК-то.

Това адски ме обърка.

Искам да кажа, ръката беше там. Пред всички. Не можех да си спомня дали Циците имаше дълъг маникюр. Но ръката очевидно беше на някого. Ако момчетата от семейство Карчър не я бяха отрязали, значи я беше отрязал някой друг, а това означаваше, че някой може би се опитва да ме натопи.

Но кой? И защо?

Прокурорът постоянно споменаваше ръката, независимо какви скучни глупости пробутваше в същото време. Например записите от охранителните камери, на които имаше толкова много смущения, че се наложи да ги пуснат със субтитри, така че половината зрители в съдебната зала — и две трети от съдебните заседатели заспаха по местата си. До момента, в който прокурорът каза: „Не забравяйте, че говорят за жестокия престъпник, който е направил това с ръката на една жена“, и пак показа снимката на ръката — тогава всички веднага пак се събудиха.

Процесът стана малко по-интересен, когато от обвинението започнаха да показват снимки на Фермата, включително от мазето, и още веднъж в самия край, когато призоваха Майк от супермаркета, за да свидетелства как ни е закарал с пикапа си. Майк беше впечатляващо кисел, но успя да разсмее всички с думите: