Джош Базел - Анатомията на Питър

Вратите на асансьора се отварят пред нас: човекът със задника, транспортиран на легло с колелца. Тръгвам редом с него, най-вече за да се преструвам, че правя нещо.

— Как си? — питам го аз.

Той продължава да лежи на едната си страна.

— Върви на майната си! — отговаря. — Умирам, по дяволите. — Или нещо подобно. Зъбите му тракат толкова силно, че не се разбира.

Това ме кара да му обърна повече внимание. Наистина изглежда така, все едно всеки момент ще хвърли топа.

— Да не си алергичен към нещо? — питам го аз.

— Не.

— Добре. Дръж се.

— Яж лайна.

Връщам се с него до стаята му и бързо му изписвам цял коктейл от антибиотици и антивирусни лекарства, като добавям забележката „СПЕШНО“ на всяко едно. А през това време си мисля: „Дали да не вляза при Скиланте и да го заплаша още веднъж? С какво? И с каква цел?“. После отивам да проверя на компютъра резултатите от скенера на човека със задника.

В известен смисъл резултатите са успокояващи. Ако разбирате какво гледате, разчитането на резултатите от скенера е красиво нещо. Сигурно изглежда красиво, дори ако не разбирате нищо. Като издигане и спускане през стотиците хоризонтални напречни сечения, а различните овали — на гръдния кош, белите дробове, сърдечните камери, аортата — се разширяват и се свиват като атмосферни фронтове, кръстосват се и се пресичат на различни нива. Но винаги знаете точно къде се намирате, защото във вътрешността на човешкото тяло практически няма и два кубически сантиметра, които да са идентични един с друг. Дори отляво и отдясно. Сърцето и далакът са отляво, а черният дроб и жлъчният мехур са отдясно. Левият бял дроб има два лоба, а десният — три. Лявата и дясната половина на дебелото черво са с различна дебелина и следват траектория с различна форма. Вената на дясната ви полова жлеза отива направо към сърцето, а вената на лявата влиза във вената на левия бъбрек. Ако сте мъж, левият ви тестис виси по-ниско от десния, за да позволява на краката да извършват ножичното си движение.

Така че двата абсцеса на изображението от скенера на човека със задника, големи колкото топки за голф, се виждат веднага — единият е зад дясната ключица, а другият — в дясната половина на задника. Отблизо се вижда, че имат нещо неясно по периферията — нещо като гъбички. Приличат на това, което получават алкохолиците, когато припаднат и вдишат собственото си повръщано, а после от него в дробовете им се развие бактериална колония. Но съм почти сигурен, че никога не съм виждал нещо подобно във вътрешността на мускул.

Изпращам студентите да вдигнат по тревога патологията. Обикновено никак не е лесно да изкарате патолозите от гадните им малки бърлоги, в които си подреждат буркани с човешки органи, все едно са някакви серийни убийци от телевизионен сериал, но човекът със задника има нужда от биопсия. Освен това казвам на студентите да се обадят и на лекарите от отделението по инфекциозни болести, защото има вероятност и на тях да им се отвори работа с него.

И веднага щом се махат, затварям резултатите от скенера и пускам търсене в интернет за хирурга на Скиланте, Джон Френдли, за да проверя точно колко съм затънал в лайната.

Обаче се изненадвам: отзивите за него са добри. Моят приятел Френдли или е премахнал, или е намалил корема на всички дебели звезди, за които съм чувал. Даже списание „Ню Йорк“ — където би трябвало да знаят, след като основната функция на списанието е да предава патогени от ръцете на един пациент на следващия в чакалните на болниците — го определя като един от петимата най-добри хирурзи в града. Френдли дори е написал книга, която не върви зле в Amazon: „През иглено ухо: рецепти за хора, които са претърпели стомашна хирургия“.

Продължавам търсенето, докато стигам до снимка на хирурга, която потвърждава, че той наистина е човекът, когото съм видял сутринта. Междувременно намирам още и още положителни отзиви. Изглежда, Френдли току-що е направил колостомия на онзи актьор, който играе бащата във „Виртуалният баща“.

Както би казал той: егати жестокото облекчение.

Опитвам се да преценя колко е голямо облекчението. Дали това означава, че Скиланте има по-скоро 75% шанс да издържи операцията? И ако оживее, какви са шансовете да удържи на обещанието си и да не ме издаде?

Получавам съобщение по пейджъра от някаква стая, където в момента нямам пациенти.

Вторачвам се в номера на екрана на пейджъра и се чудя дали не става дума за новия пациент, за когото Акфал ми каза нещо преди три часа. После се сещам, че това е стаята на момичето с остеосаркомата, и хуквам по аварийното стълбище.