Джош Базел - Анатомията на Питър

Зад мен се чу шум и нещо се заби в тила ми. Извъртях глава и се препънах в барманката, но успях да се задържа на крака.

Зад мен имаше трима мъже и единият вече ме удряше отново с бокса си.

Изгубих съзнание толкова бързо, че почти не усетих как се блъснах в отсрещната стена.

Като се свестих, примигнах и очите ми веднага се насълзиха, но продължих да виждам тъмни кръгове. Имах чувството, че съм провесен по лице за ръцете и краката. Бях страшно жаден. Освен това сякаш някой бе стъпил на главата ми и се опитваше да пробие тила ми с ритници.

В крайна сметка двете неща, които се оказаха верни, бяха главоболието и жаждата. Когато издухах сополите от носа си и зрението ми най-сетне се проясни, видях, че съм на първия етаж на някаква изгоряла сграда, а цялата стена пред мен липсваше. Гледах към пустиня, в която дюните бяха от изпочупени тухли и натрошен бетон, нагорещени от слънцето на синьото небе.

И не бях провесен, макар че горната половина от тялото ми наистина беше увиснала напред. Бях на дървен стол, а ръцете и краката ми бяха залепени със скоч.

Чух няколко думи на руски и някой ме цапардоса в основата на тила, където беше раната от предишния удар. Глупавата болка — глупава, защото знаех, че е повърхностна, но въпреки това извиках — се стрелна чак до десния ми глезен и обиколи главата ми, докато стигна до дясното око. После чух още няколко думи на руски.

Четирима мъже пристъпиха в полезрението ми. Тримата от задната уличка — единият още носеше бокса, по който бяха залепнали парченца от кожата на главата ми — и още един нов.

Новият човек още повече от останалите имаше лице на чужденец — от онези, които ви карат да се питате дали човешкото лице не се променя наистина, когато говорите друг език, пиете вода с прекалено много кадмий в нея или нещо подобно. Имаше остра брадичка и широко, високо чело, така че лицето му беше като триъгълник, обърнат надолу 20 20 Или като срамното окосмяване на жена, ако сте внимавали по-рано. .

Когато очите ми свикнаха с това, че е застанал с гръб към светлината, различих дълбоки бръчки на лицето му, макар че иначе изглеждаше млад. Това създаваше впечатление, че е някак си недорасъл.

— Здравей — каза ми той. — Мен ли търсиш?

Облегнах се назад, за да го погледна. Столът изскърца под тежестта ми и изведнъж се почувствах много по-добре.

— Търсех човек на име Ник Дзелани — отговорих аз.

— Аз съм този човек.

— Има ли нещо, което искаш да кажеш на Дейвид Локано?

— На Дейвид Локано ли?

— Да.

Дзелани се обърна към другите и се разсмя, после отново се обърна към мен.

— Искам да му кажа да ходи да се шиба. Даже ще му го кажа лично, като му изпратя главата ти. Тъкмо това мисля да направя. Той предупреди ли те за тази възможност?

— Не, не е.

До този момент дори не бях забелязал, че Дзелани държи мачете. И че пляска с широката страна на острието му по бедрото си. После бавно го вдигна и го притисна към врата ми.

Ето какво последва.

Първо си помислих: „Трябва да направя нещо“.

Почувствах как мисълта се стрелва надолу по гръбнака ми. Опитах се да я спра. Не бях готов за това. После осъзнах, че е прекалено късно да я спра и ако се опитам да го направя, ще стане по-лошо. Затова й се подчиних.

Изправих се от стола, като го натроших на парчета с едновременно натискане на ръцете напред и на краката назад. Дзелани беше точно пред мен, а върхът на главата му стигаше до гръдната ми кост. Ударих му троен шамар.

Тройният шамар е от чудесното бойно изкуство, наречено кемпо. Удряте ръцете си една в друга, все едно ръкопляскате, но дясната е малко по-високо от лявата и малко по-бърза. Така само част от секундата, след като сте ударили Дзелани по едната буза с дясната си ръка, вече го удряте по другата буза с лявата. После връщате дясната си ръка обратно, като го удряте с опакото на дланта. Бързината на трите шамара един след друг предизвиква объркване в противника: той просто не може да осмисли какво става, както се чувства лъвът, когато звероукротителят вдигне стол срещу него и мозъкът на животното изключва, защото не знае кой от четирите крака да нападне.

Аз обаче не приложих точно троен шамар на Дзелани. След първите два шамара го ударих не с опакото на дланта по бузата, а с юмрук в слепоочието. Не правете така. Човекът гарантирано губи съзнание, а може и да умре. В моя случай този удар премахна Дзелани от пътя ми.

Така че се хвърлих право напред, към човека с бокса. Все още бях в настроение за удари, така че замахнах с десния си юмрук към лицето му, от горе на долу.