Джош Базел - Анатомията на Питър

И това продължило чак до деветдесетте. Чували сте за костюмите от „Армани“, за изтупаните донове и „респекта“, знаете вица за това, че Тони Сопрано само се преструва, че е в бизнеса с отпадъците и прочие, но в продължение на години наистина единствено боклуците са били това, от което са живеели Петте фамилии. Наркотиците, убийствата, проститутките — дори хазартът, преди на този пазар да се намесят индианците — са били просто източник на допълнителни доходи.

В крайна сметка обаче Руди Джулиани решил, че стига толкова, и вкарал в играта компанията „Уейст Мениджмънт“ — международна корпорация, която била толкова страховита, че в сравнение с нея мафията изглеждала като детски рожден ден. Престъпленията на корпорацията били толкова тежки, че в крайна сметка предизвикали промени в законодателството, но появата й на пазара с отпадъците в Ню Йорк предизвикала нова вълна от изказвания, че с мафията е свършено.

Действителната смърт на мафията обаче отново се оказала силно преувеличена, при това пак с помощта на държавата.

От известно време мафиотите въртели една финансова далавера, при която отваряли бензиностанции с подставени собственици, а после ги затваряли, преди да се наложи да плащат данъци. И тъй като данъците върху бензина са повече от двайсет и пет цента на галон, те можели да си позволят толкова ниски цени, че да изхвърлят всичките си законни конкуренти от бизнеса. Била печеливша схема, но работела бавно, защото всяка бензиностанция трябвало да остава затворена поне по три месеца, след като обяви банкрут. Тогава обаче държавата се сетила да промени закона и вече продавачите на едро трябвало да плащат данъка върху бензина, а не продавачите на дребно, които държали бензиностанциите.

Идеята била да се премахне далаверата с бензина, но в резултат се появила много по-печеливша нова измама с бензина — твърди се, че е измислена едновременно от Лорънс Йорицо и руския мафиот Игор Ройзман, с прякор „Малкия“, така както Нютон и Лайбниц едновременно са изобретили диференциалното смятане.

При новата измама с бензина се отварят и затварят фалшиви компании за продажба на едро, така че бензиностанциите могат да останат отворени през цялото време и да печелят непрекъснато. Звучи очевидно и абсурдно, но до края на 1995 г. сицилианците и руснаците вече били откраднали по този начин повече от четиристотин милиона долара, при това само от бюджетите на Ню Йорк и Ню Джързи.

В крайна сметка обаче се оказало, че е много лоша идея сицилианците да бъдат в същия бизнес, в който са руснаците. Сицилианците, които в продължение на две хиляди години живеели с философията на чакали, които се хранят с мърша, станали мързеливи като британците и хранели същите мечти — да живеят в замъци и да имат слуги. Руснаците, които току-що се били разделили с илюзията за организирано общество по особено мъчителен начин, може би мечтаели за същото, но били готови да се скъсат от бачкане, за да го постигнат.

Сами виждате какво щяло да се случи накрая. В крайна сметка новата далавера с бензина щяла да остане само за руснаците, точно както станало с Кони Айланд — квартал, за който също имало спор със сицилианците. Въпросът бил единствено кога, колко гладко и с каква печалба за сицилианците ще се случи това.

Онези сицилианци, които били по-прозорливи, веднага разбрали, че колкото по-рано се случи, толкова по-добре — организираното изтегляне в момент, когато все още имали останала власт от годините в бизнеса с отпадъците, било по-добро от безредното отстъпление.

Но имало и сицилианци, които не схващали това, не искали да си отидат и причинявали проблеми. Сред руснаците също имало хора, които били склонни да причиняват проблеми. И така, докато протичало предаването на властта в света на организираната престъпност, винаги имало нещо, което трябва да се изглажда.

Точно това беше работата на Дейвид Локано.

Завърших втори курс с очакването, че ще ме арестуват за убийството на братята Вирци. По тази причина реших да не кандидатствам в колеж, макар че — трябва да си призная — освен това и ме мързеше. Струваше ми се, че съм прекалено пораснал, за да ходя да живея в общежитие и да чета Фокнър, докато някакъв тъпанар подрънква на акустична китара. И макар да знаех, че баба и дядо щяха да се възмутят, ако разберат, че съм прекъснал образованието си, никога не забравях, че вече ги няма и не могат да се възмущават от каквото и да било.

За много кратко успях да се откъсна от семейство Локано. Например не отидох с тях на почивка на Аруба, макар че ми се искаше, а си останах в къщата на дядо и баба, докато ги нямаше. Направих и още няколко кратки и жалки опита да оправдая това, че продължавам да прекарвам толкова много време с тях.