Например веднъж с Порното се бяхме напушили и аз го попитах дали възнамерява да влезе в мафията. Точно отивахме в закусвалнята, защото и двамата с Порното бяхме склонни да изпадаме в състоянието на зверски глад, което закоравелите пушачи на трева добре познават 19 19 Както се казва, когато разширяваш съзнанието си, тялото го следва — но аз така и не можах да стана дебел, а Порното вече си беше дебел.
.
— Абсолютно не, човече — отговори ми той. — Дори да поискам, баща ми ще ме убие.
— Аха — казах аз. — Между другото кого е убил баща ти, за да влезе в мафията?
— Никого. Пуснали са го да влезе без убийство, защото е адвокат.
— И ти вярваш на това?
Порното се оригна и каза:
— Абсолютно да, човече. Той никога не ме лъже.
Порното сякаш наистина имаше невероятно добри отношения с баща си, макар да твърдеше, че единствената книга, която е прочел отначало докрай, е „Златната клонка“ на Джеймс Фрейзър. Освен че е твърде странен избор за единствена книга, която да сте прочели от начало до край, в нея по същество се разказва за убийството на бащата и за това, че цивилизацията се е зародила от войната между поколенията. Златната клонка от заглавието е нещо, което младите роби в едно от племената, които описва Фрейзър, откъсват и показват на краля, когато искат да го предизвикат на дуел до смърт, за да спечелят короната.
Порното обаче отричаше, че това показва някаква враждебност към баща му. Каза, че е решил да отвори „Златната клонка“ само защото Курц я чете във филма „Апокалипсис сега“, и е прочел цялата книга, защото му харесали идеите за свободата и модерността.
— Например — каза той веднъж, между другото точно докато тримата с баща му се возехме в тяхната кола — хората постоянно се оплакват как потискали примитивните им инстинкти за бой или бягство и как се депресирали от това. Аз обаче мога да стрелям с пушка, докато карам по магистралата. Никой в историята не е имал такава свобода.
— Ти не можеш да стреляш с пушка, дори да стоиш неподвижно на едно място — обади се баща му.
Моите собствени отношения с Дейвид Локано изглеждаха нереални. Той беше настоял да ми даде четирийсет хиляди долара за убийството на братята Вирци — „Ако искаш, ги изхвърли“, както ми каза — а после никога повече не спомена за това, дори когато бяхме сами.
Веднъж обаче, когато бях на гости у тях — Порното беше излязъл да вземе някакъв филм от видеотеката, а мисис Локано беше заета с нещо друго — двамата с него седяхме на масата в кухнята и той ме попита дали искам още работа.
— Не, благодаря — отговорих. — Мисля, че приключих с тоя вид работа.
— Не говоря за такъв вид работа.
— А за каква?
— Работата се състои в разговор.
Не казах нищо.
— Руснаците ги гони параноя и не искат да говорят по телефона — продължи той. — Искам да намериш един човек в Брайтън Бийч и да го попиташ какво иска да ми каже.
— Аз изобщо не познавам Брайтън Бийч — казах аз.
— Много е лесно — каза Локано. — Особено ако не съм аз. Брайтън Бийч е много малък. Отиваш на Оушън Авеню, намираш бар „Шамрок“ и питаш за руснака. Всички го познават, той е едра риба.
— Опасно ли е?
— Вероятно е по-безопасно, отколкото самото шофиране до там.
— Аха — казах аз.
Тук трябва да спра за малко и да отбележа съществуването на едно понятие, в което много престъпници се кълнат: идеята за „зарибяването“.
Да вземем за пример класическия амбициозен сводник, който трябва да си намери жена, за да работи за него. Няма как да вземе професионалистка, защото всички те вече си имат сводници. Затова той си избира някакво момиче от квартала, което е възможно най-далеч от улицата, и започва да я ухажва. Държи се така, все едно тя е голямата му любов, но един ден й казва, че сериозно ще загази, ако не може да намери бързо някакви пари, а един негов приятел ще му даде сто долара, ако му позволи да я изчука веднъж. Момичето се съгласява, после бъдещият сводник се преструва, че е отвратен от това, така че я бие и унижава, а накрая й дава наркотици, за да притъпят болката. И след като вече е пристрастена към наркотиците и работи сериозно, т.е. е „зарибена“, нашият сводник е готов да продължи със следващата девойка. Страхотни животни сме, няма що.
В наши дни концепцията за зарибяването може да се прилага в най-различни ситуации. Най-буквалната е ситуацията в затвора, където целта е възможно най-бързо да прогресираш от това да дадеш една цигара назаем на съкилийника си до това да го пласираш на големи групи мъже в замяна на батерия за уокмена или хероин. В повечето случаи обаче зарибяването става по-дискретно и е свързано с многобройните и разнообразни начини, по които хората влизат, биват подмамени да влязат или се преструват, че са подмамени да влязат в криминалния свят.
Читать дальше