— Това не е ли нашата пациентка, сър?
— Тя вече е божия пациентка — отговарям аз.
Торакостомия означава просто да забиете тръба с остър край в гръдния кош на пациента. Прави се, когато в гърдите се е натрупала кръв — или гной, или въздух, или нещо друго — която притиска един или двата бели дроба на човека и му пречи да диша. Трябва да избягвате ключовите органи — бели дробове, жлъчка, черен дроб — и долния ръб на ребрата, защото по него минават вените, артериите и нервите. (Всички те се виждат на ребрата, дори ако са печени. Можете да ги погледнете следващия път, когато си поръчате печени ребра. После може и да ви се повдигне.) Но иначе не е много трудно да се постави тръба в гръдния кош, стига пациентът да лежи неподвижно.
Което не се случва никога. Затова викат мен. Не се радвам чак толкова да си го призная, но единствената медицинска задача, с която се справям почти съвършено, е да държа хората неподвижни. Моите студенти по медицина ще видят един истински гений в действие.
Така че се изненадвам, когато стигаме до интензивното и виждаме, че пациентът лежи настрани, с отворени очи и изплезен език. Даже се притеснявам, че е умрял, докато Акфал е говорел по телефона с мен, но проверявам сънната му артерия и установявам, че си има пулс, макар и по нищо да не личи, че усеща допира на ръката ми.
— И преди ли беше така? — питам аз.
Акфал подрежда масата за процедурата изцяло с материали на „Мартин-Уайтинг Алдомед“:
— Явно постоянно си е така. Масивен инсулт 15 15 Инсулт (мозъчен удар) означава, че някоя от артериите в мозъка или се запушва (обикновено от тромб, най-често от сърцето), или направо се пръсва. Това е втората най-често срещана причина за смъртните случаи в САЩ.
преди шест години.
— Тогава за какво сме ти? — питам го аз.
— В картона пише, че пациентът е способен на внезапни яростни движения.
Почуквам пациента по окото. Никаква реакция.
— Някой се е избъзикал с теб. Този човек е класически зеленчук.
— Сигурно — казва Акфал.
Той отваря нов пакет латексови ръкавици на синята хартиена покривка, която е сложил върху масата, после ги изважда една по една, като ги пипа само отвътре.
— Готов съм — казва той.
Повдигам леглото и всеки от студентите хваща по един крак. Аз разтварям нощницата на пациента. Целият е увиснал от тлъстините, които се натрупват в кома.
Акфал почиства с тампон, напоен с йод, едно място отляво долу на гръдния кош и хваща тръбата. Аз слагам ръка върху ръцете и горната част на гърдите на пациента.
Акфал забива тръбата. Пациентът изкрещява и така изритва и двамата студенти по медицина, че те се удрят в отсрещната стена. Единият успява да събори и някакъв монитор.
Но тръбата е влязла. Въпросът, в какво точно е влязла, е отворен, защото течността, която шурва като фонтан от нея — и по гърдите, и по лицето на Акфал, преди той да успее да вдигне една ваничка, за да се защити — прилича на виненочервена кръв. След няколко секунди течността започва да блика в нормален ритъм.
Пациентът въздъхва и отново се отпуска в ръцете ми.
— Деца, добре ли сте? — питам аз.
— Да, сър — отговарят и двете, малко разтреперани.
— Акфал, ти как си?
— Добре. Внимавайте, по пода има кръв.
По-късно, когато със студентите излизаме от интензивното, в коридора ни спира един човек, който прилича на по-млада, по-малко зомбирана версия на пациента.
— Как е баща ми? — пита той.
— Страхотно — отговарям му.
Докато се изкачваме обратно по аварийните стълби, аз ги питам:
— Какъв е урокът, деца?
— НМС — отговарят те в един глас.
„Не ме съживявайте.“ Молбата, на която всеки пациент има право — да не бъде поддържан с изкуствени средства. Да бъде оставен да си умре на спокойствие, по дяволите.
Ако лекарите разясняваха тази молба на всичките си пациенти и всички те я подписваха предварително, тя щеше да спаси здравната система на САЩ, която в момента харчи 60% от средствата си за хора, които никога повече няма да излязат от болницата.
Мислите, че така вършим работата на Оная с косата в ръка? Пак си помислете: към този момент тя вече си е свършила работата. „Мозъчна смърт“ не означава, че мозъкът е мъртъв (макар че е точно така). Мозъчна смърт означава, че мозъкът е толкова зле, та практически цялото тяло е мъртво. Биещото сърце на пациента все едно е в някоя бъчва.
И като стана дума за това, че не вършим работата на Оная с косата, решавам да се върна в стаята на Скиланте — с твърдото убеждение, че ще направя всичко възможно да го сплаша толкова, че да си мълчи, преди дори да си помисля да го убивам.
Читать дальше