Джош Базел - Анатомията на Питър

В крайна сметка се наложи да продавам по-ниско от цената, на която ги получавах — оказва се, че да си купувате приятели не е най-оригиналната идея на света — но системата работеше. Точно покрай тревата се запознах с Порното.

Един ден в училище той ми подаде една бележка, на която пишеше: „Братче, имаш ли повече?“.

Няма съмнение, че аз съм една от най-жалките божии твари — не по-добър от маймуна в джунглите на Южна Америка, която сере върху руините от храмовете на маите, защото не разбира какво представляват, и със сигурност по-лош от неандерталец. Но от всички жалки неща, които съм направил през живота си, най-лесно мога да разбера как съм си паднал по Адам Цокано и семейството му, когато съм бил на шестнайсет години.

Години по-късно федералните се опитаха да ме пречупят с факта, че само един абсолютен задник може да измине пътя от това да намери дядо си и баба си, застреляни от мафиотски боклуци, до това да заживее с мафиотски боклуци, да работи за тях, да се бори за одобрението им и да не може без тях. Но причините бяха очевидни.

Все пак има ченгета, които се провалят за седемдесет хиляди долара и половин килограм кокаин. А Локано ме направиха част от фамилията си. В буквалния смисъл, а не в смисъла на глупостите от мафиотските филми. Водеха ме на ски, по дяволите. Заведоха ме в Париж, а след това двамата с Порното отидохме до Амстердам с влака. По принцип не бяха от най-милите хора, но се отнасяха внимателно с другите и бяха забележително добри с мен. Освен Порното и родителите му имаше и двама по-малки братя. И никой в това семейство не изглеждаше измъчен и не размишляваше постоянно за геноцида. Сякаш всички бяха обърнати напред, към света и живота, а не назад, към капана на смъртта, който не можеха да обяснят. И се държаха така, все едно нямат нищо против да ме вземат със себе си навсякъде.

Изобщо, ама изобщо не бях толкова силен, че да откажа на такова предложение.

Дейвид Локано, бащата на Порното, беше адвокат в една кантора с четирима партньори, с офис близо до Уолстрийт. По-късно разбрах, че само той в кантората се занимава с работа за мафията, но освен това само той изкарва някакви пари, за да не фалират всички. Носеше размъкнати, но скъпи костюми и имаше черна коса, по-дълга отзад на врата. Никога не успяваше да скрие точно колко е умен и способен, но когато беше със семейството си, постоянно се държеше така, все едно нищо не разбира и се възхищава от хората, които разбират. Всеки път, когато искаше да научи нещо ново — нещо за компютрите или дали да започне да играе скуош, или да започне зоновата диета, или нещо подобно — той питаше нас.

Майката на Порното се казваше Барбара и беше слаба и весела. Често правеше ордьоври и наистина се интересуваше от професионален спорт, или поне много добре се преструваше. Обичаше да казва: „О, моля ти се“. Например: „О, моля ти се, Пиетро, сега и ти ли започна да го наричаш Порно?!“.

(Между другото аз наистина се казвах Пиетро. Пиетро Брона.)

И накрая Порното. Да излизате с него не беше същото, като да ви промиват мозъка — в смисъл че промиването на мозъка обикновено има за цел да ви накара да приемете с желание една лайняна действителност, а излизането с Порното беше забавно. Но имаше същия ефект.

Да вземем този пример: кажете ми, какво струва една вечер на парти с огън на плажа? А ако точно тогава сте на шестнайсет години? А ако усещате топлината на огъня от едната страна на лицето си и хладния вятър от другата, и студения пясък по глезените и през дъното на джинсите, но устата на момичето, с което се целувате и едва виждате в тъмното, е гореща и влажна и има вкус на текила, и имате чувството, че общувате с нея на телепатично ниво, и освен това нямате никакви съжаления или разочарования в живота, защото все още си мислите, че бъдещето ще бъде страхотно и, да, естествено, че сте претърпели някакви загуби, но изглежда разумно да се предположи, че времето ще ги възстанови?

В името на какво се очаква да се откажете от това? И как може да се мери то с дълга към мъртвите?

Всъщност не е сложно: трябваше просто да хвърля един поглед и да си тръгна. Да поклатя глава и да се върна към живота си на самотен едър зубрач с умрели дядо и баба. И да съм доволен, че съм спасил душата си.

Но аз не го направих. Останах със семейство Локано много след като измъкнах от тях всичко, от което имах нужда — докато животът ми не се превърна в пародия на първоначалната ми мисия. Мога да си кажа, че след като бях отгледан от моите дядо и баба, не бях развил адекватна защита срещу хора, за които лъжата и манипулацията са начин на живот и форма на развлечение. Но освен това трябва да си призная, че да бъда със семейство Локано за мен беше толкова хубаво, че ми се виеше свят, и исках това никога да не свършва.