Джош Базел - Анатомията на Питър

Пък и истината е, че след това съм извършил много по-лоши неща.

Човекът на леглото в крило „Анадейл“ преди се казваше Еди Скиланте, наричан още Еди Консол.

— Какво става тук, по дяволите? — изръмжавам и го сграбчвам за нощницата, после пак проверявам картона. — Тук пише, че се казваш Лобруто!

Той ме поглежда неразбиращо.

— Ами аз се казвам Лобруто.

— Мислех, че се казваш Скиланте.

— Скиланте ми е прякорът.

— Скиланте?! Какъв прякор е Скиланте?

— Идва от Джими Скиланте.

— Онзи тъпак от боклука?

— Човекът, който реорганизира извозването на боклука. И внимавай какво говориш за него. Бяхме приятели.

— Чакай малко — казвам аз. — Наричат те Скиланте, защото с Джими Скиланте сте били приятели?

— Да. Въпреки че той всъщност се казваше Винсънт.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?! Аз едно време ходех с една Барбара — но не карам хората да ме наричат „Бабс“, нали така?

— Това ми се струва разумен ход — отбелязва той.

— А Еди Консол?

— Това също ми е прякор, идва от консолидация казва той и се разсмива. — Нали не си мислиш, че това също е истинско име?

Пускам го.

— Не, схванах вече, благодаря.

Той разтрива гърдите си.

— Господи, Мечок…

— Не ме наричай така — прекъсвам го.

— Добре де… — започва той, но млъква и се замисля. — Я чакай малко. Щом не знаеш, че съм Скиланте, как ме намери?

— Не съм те намерил.

— Как така?

— Ти си пациент в болница. Аз съм лекар.

— Да, облечен си като лекар.

— Не. Наистина съм лекар.

Той ме поглежда внимателно. После казва:

— Стига бе!

Без да искам, махвам с ръка и казвам:

— Е, не е кой знае какво.

— Глупости! Поздравления, момче! — казва той и клати глава. — Страшни сте вие, евреите. Какво, не разрешават на мафиотите да станат адвокати, така ли?

— Аз никога не съм бил мафиот.

— Извинявай.

— Не те карам да ми се извиняваш.

— Беше пропуск. Никой не е искал да те обиди.

Забравил съм, че мафиотите говорят така — все едно е имало някаква обща демократична конвенция, на която всички са присъствали.

— Не се притеснявай — казвам аз. — Половината от хората, които съм застрелял по поръчка на Дейвид Локано, бяха мафиоти.

Той преглъща на сухо, което не е много лесно, когато си на системи и получаваш повече течности, отколкото ти трябват.

— Ще ме убиеш ли, Мечок?

— Не знам още — отговарям аз.

Очите му се стрелват към системата.

— И ако го направя, няма да е с въздух в системата — добавям.

Ако въздушните мехурчета в интравенозната система наистина убиваха хора, половината от пациентите в Католическата болница в Манхатън вече щяха да са мъртви. В истинския живот ЛД50 — летална доза въздух, която ще убие 50% от пациентите — е два кубически сантиметра на всеки килограм телесна маса. Що се отнася до Лобруто, или както се казва там, това са около десет спринцовки, пълни с въздух 11 11 Действителното количество въздух, което ще доведе до удар определен човек, всъщност варира в големи граници, защото 30% от хората имат дупка в стената между дясната и лявата сърдечна половина, която е достатъчно голяма, за да пропусне въздушното мехурче направо в мозъка им вместо в дробовете. Но повечето части от интравенозните системи се обезвъздушават много по-трудно от спринцовките, така че никой не се занимава с такива неща. .

Мога да натикам коркова тапа в гърлото му. Леката дървесина не се вижда на рентгена, а нито един патолог в тази болница няма да тръгне да прави дисекция на гърлото на Скиланте. Но откъде да намеря коркова тапа?

— Престани да мислиш за това! — обажда се той.

— Спокойно — казвам му аз. — Все още дори не знам дали искам да те убивам.

И след секунда осъзнавам, че наистина е така, защото току-що съм се сетил как ще го направя, ако все пак се наложи.

Просто ще го натъпча с калий. Ако го направя достатъчно бавно, сърцето му ще спре, без да се покаже на ЕКГ-то 12 12 ЕКГ означава електрокардиограма, въпреки че съкращението звучи почти по същия начин като ЕЕГ, което означава електроенцефалограма и е съвсем друго нещо. , а след като умре, толкова много от клетките в тялото му ще се пръснат, че калият ще се разнесе навсякъде.

— Божичко — казва той. — Сигурно и без това имам рак.

— Да, имаш — казвам аз.

— Как така?

— Току-що прочетох резултатите от биопсията ти.

— Господи! Рак! Страшно ли е?

— Не, фантастично е. Точно затова всички искат да се разболеят от рак.